— Не можеш ли да се откажеш — той млъкна и я се вгледа в очите — заради мен?
Сърцето й подскочи до гърлото и Уин си наложи да запази спокойствие.
— Смея да твърдя, че ти не би искал да се грижиш много дълго за една стара мома, която вече не е в първа младост. — Спокойните й думи прикриваха копнежа в душата й. — Тази връзка несъмнено ще ти омръзне и тогава ще се разделим. И аз ще съм пропуснала това вълнуващо преживяване, което ни предстои.
— Уин, аз…
— Уин? Мат? — Гласът на Сабрина долетя до тях и разби крехкия миг. Двамата се отдръпнаха рязко като деца, хванати да вършат някаква беля. Сабрина несъмнено подозираше какво ставаше между тях. Уин беше забелязала, че снаха й я гледа загрижено през последните няколко дни. Сабрина очевидно не бе споменала за наблюденията си на Никълъс. Брат й сигурно нямаше да приеме това лесно и вероятно щеше да предизвика Мат. Уин не искаше да знае кой щеше да спечели един такъв двубой и нямаше желание да проверява.
— Ето ви и вас. — Сабрина се приближи към тях по пътеката. — Уин, би ли помогнала на Белинда? Тя се опитва да си събере багажа и се проваля. Не разбирам защо е понесла всичките си дрехи. Ако можехме да я убедим да се откаже от роклите си и да ги замени с по-практичното мъжко облекло като мен и теб, животът щеше да бъде много по-прост.
— Ще видя с какво мога да помогна. — Уин хвърли продължителен поглед на капитана и се отдалечи.
Мат се загледа след нея. Изражението му беше мрачно и напрегнато. Сабрина присви очи.
— От една седмица не мога да те видя. Трябва да поговорим, Мат.
Погледът му все още следеше отдалечаващата се Уин.
— Давай, Бри. Имаш цялото ми внимание.
— Не бих казала.
Той я погледна и въздъхна.
— Какво има?
— Никълъс. — Сабрина си пое дълбоко дъх. — Той знае, Мат.
Погледът на Мат стана твърд и той сви рамене.
— Това не ме учудва. Рано или късно щеше да разбере. Удивително е, че все още не съм чул някаква експлозия. А и досега той не ме е заплашил, че ще ме убие или че ще ми направи нещо друго, по-лошо. — Тонът му се смекчи. — Не бих искал да постъпя така с нея.
Сабрина беше объркана.
— С нея? Коя нея? За какво говориш?
Мат се намръщи.
— Ти за какво говориш?
— Говоря за теб, за мен и за миналото. Говоря за предишния ни бизнес. — Сарказмът се смесваше с раздразнение в гласа й. — Или може би си забравил за малките ни делови начинания? За скалите? За морето? За среднощните срещи? За несъмнената противозаконност на действията ни? Дявол да го вземе, Мат, говоря ти за контрабандата. Той знае за контрабандата. Все още не знае за моето участие, но знае за теб.
Върху лицето на Мат се изписа облекчение.
— Значи той знае. Мисля, че вече е твърде късно да направи каквото и да било. Ние не сме на английска земя, а и аз не съм англичанин.
Мат винаги ли се беше държал толкова твърдоглаво? Защо не можеше да го накара да разбере? Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и опита отново.
— Може би не се изразих достатъчно ясно. Той знае за твоето участие заради името на кораба ти. — Тя му хвърли гневен поглед. — Корабът, който ти толкова любезно си кръстил на мен.
— Никога не си ми благодарила за това. — Той се ухили нахално.
— И никога няма да ти благодаря. Това твое действие се оказа в основата на всичките му подозрения.
— Все още не разбирам…
— Мат, Никълъс е бил онзи агент. Правителственият агент, който почти ни разкри. — Тя изстена. — Мъжът, когото ударих по главата, при това два пъти, и когото оставих на плажа. — Тя повиши глас. — Мъжът, когото целунах в пещерата.
Ъгълчетата на очите му се набръчкаха.
— Никога не си ми казвала, че си го целунала.
— Е, да, но го направих. Беше импулсивна и глупава постъпка. — Сабрина скръсти ръце на гърдите си. Странно беше, че Никълъс не бе споменал за целувката, когато й бе разказвал спомените си. Защо му беше да пропуска тази подробност? Сабрина сбърчи нос. — Той несъмнено смята лейди Б не само за престъпница, но и за уличница. Никълъс е прекарал последните десет години, мислейки върху провала си да ме залови.
На лицето на капитана се изписа удивление.
— И ти се омъжи за този човек?
Тя кимна нещастно.
— Бри, аз… — Той се разсмя и Сабрина се втренчи в него, сякаш не можеше да повярва на очите си. Мат започна да се смее неудържимо и се преви на две. Раздразнението й растеше пропорционално на веселието му. — Ти се ожени за единствения човек в Англия, а вероятно и в целия свят, който желае да те вкара в затвора? — Той избърса сълзите от очите си. — О, Бри, това е страхотно, наистина страхотно.