— Съвсем. — Сабрина се отърси от умората си, седна и подаде ръка на младежа. Той я сграбчи и я издърпа на крака. — Ерик, имаш вечната ми благодарност за навременната ти поява. — Тя изтупа дрехите си в напразен опит да се отърси от праха, който я покриваше от главата до петите. — Предполагам, че си уредил някакъв транспорт, с който да се махнем от това дяволско място, преди да се върнат онези презрени разбойници?
— Така е, лейди Сабрина. — Ерик се ухили гордо като човек, който знаеше, че е постъпил правилно. — Аз, така да се каже, взех назаем два коня. Ще трябва да яздим по двама и предлагам да тръгнем веднага. Слънцето скоро ще изгрее. — Той погледна към Белинда, която го гледаше с безрезервно възхищение. — Белинда може да язди с мен.
Сабрина кимна, обърна се към конете и се спря. Тя се обърна кръгом и се вгледа внимателно в младата двойка. Те сякаш бяха забравили за света и се гледаха втренчено и дори случайният наблюдател можеше да забележи любовта и… желанието в погледите им. На светлината на първите слънчеви лъчи нощницата на Белинда се бе превърнала в полупрозрачен, съблазнителен воал, който загатваше за неизречени обещания за страст и съблазън.
Сабрина се приближи до тях.
— Предлагам Белинда да язди с мен. Уин може да се качи на твоя кон.
Ерик се изчерви.
— Разбира се. — Сабрина се усмихна на себе си. Тя знаеше съвсем точно какво си мислеше младежът; той беше същият като баща си.
Ерик помогна на Сабрина и Белинда да се качат на коня си, след което издърпа Уин зад себе си. Сабрина бе обзета от тревога. Слънцето щеше да се появи над хоризонта всеки миг и техните похитители сигурно щяха да се върнат. Трябваше да се махнат оттук, и то бързо.
В мига, в който Уин се озова на коня на младежа, тя се обърна към Ерик.
— Знаеш ли пътя обратно към лагера?
— Мисля, че да. — Той посочи наляво към блясъка в небето, който предвещаваше изгрева на слънцето.
— Да тръгваме тогава. — Тя кимна и Ерик пришпори коня си. Сабрина го последва миг по-късно. Продължиха да яздят в равен тръс доста след като слънцето се бе показало над хоризонта и се бе изкачило на половината път в небето, след което намалиха скоростта си. Ерик ги увери, че до лагера не остава много. Двата коня се движеха един до друг.
— Как успя да ни намериш? — попита Сабрина.
— Тъкмо бяхме се изкачили на хълма, когато татко реши, че някой трябва да остане да защитава жените. Двамата с капитан Медисън се скараха кой трябва да се върне и кой да тръгне след конете. Двамата, изглежда, не се разбират много добре.
Сабрина изсумтя.
— Това не е нещо ново за мен. Всеки от тях с удоволствие би видял как другият виси на скъсано въже над пълна със змии пропаст.
— О, не бих казали че е… — Ерик въздъхна. — Права сте, разбира се. И ще стане още по-лошо, когато татко… е, когато той разбере за всичко.
Сабрина погледна към Уин. Ерик очевидно знаеше за връзката й с Мат. Никълъс ли беше единственият, който не знаеше?
— Както и да е — продължи Ерик, — аз предложих доброволно да се върна и когато се изкачих на хълма, видях как ви отвличат банда диваци, облечени в езически одежди. Просто ги последвах на проклетата камила колкото се можеше по-дискретно. Подозирам, че не са ме забелязали най-вече защото са били убедени, че никой няма да ги преследва, а не защото съм се справил умело. Дупката, в която ви намерих, се намира близо до едно село, откъдето успях да се снабдя с тези два отлични жребци. — Ерик огледа конете с възхищение. — Те са прекрасни коне.
— Ти си прекрасен. — Белинда въздъхна зад майка си.
Ерик се изчерви и седна малко по-изправено на седлото си. Сабрина наведе глава и се ухили. Тя нямаше намерение да поставя Ерик или дъщеря си в неудобно положение. Въпреки това тя не можеше да не чувства известно задоволство, да не говорим за веселие. Белинда отново беше лудо влюбена в годеника си и Сабрина не се съмняваше, че бракът им щеше да бъде щастлив и дълъг. Що се отнасяше до нейния… не му беше сега времето да мисли за това.
— Майко? — обади се предпазливо дъщеря й.
— Да, скъпа?
— Съжалявам, ако съм те разочаровала.
Сабрина се стресна и се обърна да погледне дъщеря си. Белинда бе свела поглед.
— Как ти дойде наум подобно нещо?
— Очевидно е, мамо. — Белинда вдигна глава и я погледна. — Видях те в съвсем нова светлина. Ти не си жената, която винаги съм смятала, че си. Ти имаш страст към приключенията, каквато не съм мислила, че можеш да изпитваш, както и изненадващо изразителен речник. — Думите на дъщеря й накараха Сабрина да се намръщи. Белинда продължи без колебание. — Ти си способна да се справяш сама, да се грижиш сама за себе си, независимо дали става въпрос за похитители или развратници. Освен това, изглежда, без колебание нарушаваш нормите на обществото и вършиш онова, което искаш. — Тя заговори по-тихо. — И, майко, ти очевидно имаш голям опит в боравенето със смъртоносни ками.