Робърт Шекли
Идеалната жена
Господин Морчек се събуди с горчив вкус в устата и звънтящ смях в ушите. Смехът принадлежеше на Джордж Оуен-Кларк и бе последното нещо, което си спомняше от приема у Трайъд-Морган. А само какво празненство стана снощи! Цялата Земя честваше смяната на века. Трихилядната година! Мир и благоденствие за всички, щастлив живот…
— Щастлив ли е твоят живот? — беше попитал Оуен-Кларк, като се усмихваше лукаво, пийнал малко повечко. — Искам да кажа, как я карате с милата ти жена?
Това беше неприятно. Всички знаеха, че Оуен-Кларк е Примитивист, ала с какво право го натякваше на останалите? Само защото се е оженил за Примитивна жена ли?
— Обичам съпругата си — подчерта Морчек смело. — И тя е хиляди пъти по-красива и отзивчива, отколкото торбата с неврози, която наричаш твоя жена.
Но естествено човек не може да влезе под дебелата кожа на един Примитивист. Примитивистите харесват недостатъците на съпругите си толкова, колкото и добродетелите им, може би дори повече — Оуен-Кларк се бе усмихнал още по-лукаво и рекъл:
— Знаеш ли, Морчек, мисля, че жена ти се нуждае от преглед, старче. Забелязал ли си рефлексите й в последно време?
Непоносим идиот! Морчек се измъкна от леглото, примигвайки от яркото утринно слънце зад пердето. Рефлексите на Майра! По дяволите, имаше зрънце истина в това, което каза Оуен-Кларк. Напоследък Майра изглеждаше по-скоро… разстроена.
— Майра! — извика Морчек. — Готово ли е кафето ми?
Последва пауза, след която гласът й долетя ясно до горния етаж:
— След минутка!
Морчек нахлузи панталона си, като все още примигваше сънливо. Благодарение на Стат следващите три дни бяха празници. Щяха да му трябват и трите, за да се оправи от снощната история.
Долу Майра сновеше насам-натам: да налее кафе, да сгъне салфетките, да му дръпне стола. Морчек седна и тя го целуна по голото теме. Обичаше да го целуват там.
— Как е малката ми жена тази сутрин? — попита той.
— Чудесно, скъпи — отвърна тя подир кратка пауза. — Направих ти кифлички за закуска. Нали ги обичаш?
Морчек захапа една, опечена точно колкото е нужно, сетне сръбна от кафето си.
— Как се чувстваш тази сутрин? — запита я отново той.
Майра му намаза препечена филийка с масло, след това отговори:
— Чудесно, скъпи. Знаеш ли, празненството снощи беше страхотно. Всичко ми хареса.
— Бях леко пийнал — каза Морчек с кисела усмивка.
— Обичам те, когато си пийнал — рече Майра. — Говориш като ангел, като много умен ангел, искам да кажа. Бих могла да те слушам вечно.
Тя му намаза друга препечена филийка с масло. Морчек я погледна сияещ като благодатно слънце, после се намръщи. Остави кифличката си и се почеса по бузата.
— Знаеш ли — призна той, — имах малко спречкване с Оуен-Кларк. Говореше за Примитивните жени.
Майра намаза с масло пета филийка, без да му отговаря, и я сложи на растящия куп пред него. Канеше се да посегне за шеста, когато той докосна леко ръката й. Съпругата се наведе напред и го целуна по носа.
— Примитивни жени! — изсмя се тя. — Тези невротични създания. Не си ли по-щастлив с мен, мили? Може да съм модерна, но никоя Примитивна жена не е способна да те обича като мен. Аз те обожавам!
Казваше самата истина. В цялата документирана история мъжът никога не е успявал да живее щастливо с нереконструирана Примитивна жена. Тези егоистични и разглезени същества изискваха грижи и внимание, докато са живи. Забележителен бе фактът, че съпругата на Оуен-Кларк го караше да подсушава чиниите. И глупакът се беше съгласил! Примитивните жени непрестанно искаха пари, с които да си купуват дрехи и бижута, настояваха закуската да им се сервира в леглото, хукваха да играят бридж, с часове бърбореха по телефона и Стат знае още какво. Опитваха се да изместят мъжа в работата му. В края на краищата доказаха равноправието си.
Някои идиоти като Оуен-Кларк поддържаха тяхното превъзходство.
Под въздействието на всеобхватната любов на съпругата си Морчек усети, че махмурлукът му бавно преминава. Майра не ядеше. Той знаеше, че е закусила по-рано, за да му отдаде всичкото си внимание, докато го храни. Именно в дреболии като тази се криеше цялата разлика.
— Оуен-Кларк каза, че се е забавило времето за реакция.
— Така ли каза? — попита след малко Майра. — Тия Примитивни жени мислят, че знаят всичко.
Отговорът бе правилен, но доста позакъсня. Морчек зададе още няколко въпроса, като измерваше времето за реакцията й по секундната стрелка на кухненския часовник. Тя ставаше по-бавна!
— Дойде ли пощата? — запита той бързо. — Звънял ли е някой? Ще закъснея ли за работа?