Иейюка

Грег Игън Иейюка

Грег Игън е един от водещите научнофантастични автори в Австралия през последните десет години, който проби и на международната сцена. През 1990 година той става знаменитост, а през 1999 е избран за постоянен член на Световният Конгрес по фантастика, който се провежда в родната му страна. Романите му „Карантина“, „Променливия град“, „Дистрес“ и „Диаспора“, както и най-добрите му разкази са издадени в отделни томове от издателство „Аксоматик“. Предлаганият тук разказ за първи път е отпечатан в списание „Минджин“ — Австралия през 1997 година, като е достатъчно занимателен, макар да е балансиран с иронична дистанция. Грег Игън е един от силните и индивидуални гласове звучащи по новому в сферата на научната фантастика през последните десетина години. Много от неговите други разкази са насочени в сърцевината на културните, социални и технологични бариери, които разделят обществото и задават въпроса за това разделение — дали е реално или изкуствено. От какво трябва да се откажем за да запазим другите?

* * *

Последният ми ден в Сидней приличаше на някакъв вид сбогуване. Прекарах го на плажа Бонди. Поплувах около час, след това легнах на пясъка и се загледах в небето. После задрямах за малко и когато се събудих, всред приемащите слънчеви бани бяха изникнали половин дузина палатки, в които се предлагаше последната мода — слънчеви татуировки. Техните образци можеше да се изберат на дигитален екран с размер на пълнолещово огледало или да се изпълнят с леки драскотини чрез софтуерна помощ. После контролираните от компютър дюзички впръскваха в кожата непроявените пигменти и след един час експозиция под ултравиолетовите лъчи, цветовете им ставаха видими.

С изнизването на сутринта забелязах гигантски жълти пеперуди, кацнали между лопатките, торсове покрити със зеленовиолетови дракони и гирлянди от червени растения, покрили цели тела. Докато наблюдавах как техните изображения се материализират около мен, не можех да мисля за тях като за демонстрация на някаква победа. През време на моето детство нямаше нищо по-страшно от заплахата от меланома — в началото на новото хилядолетие нямаше оголени бедра и всички бяха покрити от врата до колената с тъкан от ликра. Двайсет години по-късно замисленото по този начин декориране на тялото трябваше да демонстрира липса на страх от облъчване. Трябваше да се покаже публично, че нашите тела са победили слънцето. Да се обяви, че ракът е победен.

Докоснах халката на левия си показалец и пулсът, който проникна през метала й ми вдъхна увереност. В това свято приборче, свързано с вена от пръста, кръвта циркулираше равномерно. Вътрешната повърхност на халката бе покрита с билиони микроскопични сензори, разположени в красиви структури, оформящи тънки каналчета с ширина от няколко стотин атома. Всяка голяма молекула в кръвоносната ми система, която се удряше в тези капанчета беше оразмерявана и обхващана плътно, и преди да бъде пусната се определяше формата и химичната й идентичност.

Халката знаеше точно какво се намира в кръвта ми, какво трябва да й принадлежи и какво не. При това неумолимо и внимателно изследване, нито един биохимичен подпис на вирус или бактерия не можеше да не бъде забелязан и след като се поставеше диагнозата, лечението бе почти моментално. Покрай сензорите бяха имплантирани програмируеми катализатори, чиито многостранни молекули се променяха под действието на компютърен контрол.

Халката бе в състояние да произвежда и широка гама от лекарства, използвайки суровите материали, които се намираха в кръвта. Тя избираше правилната последователност на катализаторите, хващайки в капани необходимите инградиенти, които се намираха в скрити кътчета и покриваше като гипсова отливка техните обединени контури.

С такава медицинска доставка проведена за секунди или минути, инфекциите се унищожаваха преди да са възникнали, а миниатюрните групички от ракови клетки се разрушаваха, преди да могат да се разраснат и разпространят. Свързана със сателит и внушително количество медицинска база данни, както и с допълнителна компютърна мощ, ако това се изискваше, халката ми даваше някакъв вид електронна имунна система — достатъчно бърза и интелигентна да победи всеки противник.

През тази сутрин не всеки на плажа притежаваше личен „здравепазач“, но седмичното събиране на семейната му единица или месечната проверка в локалния му охранителен център бяха достатъчни, за да намалят риска от драматично развитие на ракова болест. И за да не мисля, че меланомата влиза в списъка на моите притеснения, както обикновено бях се намазал с противослънчев крем — фатално или не, слънчевото изгаряне донасяше главоболия, дори и с халката охранител, която ме пазеше от десет хиляди други опасни възможности. Аз вече бях свикнал да мисля за нея като част от моето тяло. В деня, в който я поставих бях на около петнайсет години и ако без съмнение се преценеше софтуерния ми банков риск при сключване на заем и изплащането му през време на работата ми, излизаше, че ще си изплатя дълга на около шейсетгодишна възраст.