Иглата

Хал Клемент Иглата

ГЛАВА I КОРАБОКРУШЕНЕЦЪТ

Навсякъде, дори и на Земята, сенките представляват добро прикритие. Достатъчно е човек да се окаже в някоя от тях и става невидим за околните.

Отвъд Земята — там, където няма въздух, който да разсейва светлината, те са още по-непроницаеми. Сянката на самата Земя например е като конус и с дължина около един милион и половина километри, а върхът му лежи в посока, противоположна на Слънцето. Сам по себе си невидим в обкръжаващия го мрак, този конус се доближава до представите ни за съвършено прикритие, тъй като единствената светлина, която прониква в него, е звездната, както и слабите слънчеви лъчи, пречупени от фината земна въздушна обвивка.

Ловецът осъзна, че е в сянката на някаква планета, въпреки че никога не беше чувал за Земята. Той го разбра, когато слезе под скоростта на светлината и видя опасания с ален контур черен диск точно срещу себе си. Бързо съобрази, че корабът беглец може да бъде открит единствено с помощта на уредите. Точно в този момент забеляза, че той се вижда с невъоръжено око, и слабата тревога, която досега едва едва мъждукаше в ума му, незабавно излезе на преден план.

Не можеше да разбере защо въобще е трябвало беглецът да намали скоростта си под светлинната, освен ако не го беше направил със смътната надежда, че преследвачът ще го изпревари дотолкова, та корабът му да остане извън обсега на уредите за засичане. Сега, когато този план не успя, Ловецът предположи, че престъпникът отново ще увеличи скоростта си. Вместо това беглецът продължи да я намалява. Той беше заклещен между кораба на Ловеца и планетата отсреща, която придобиваше все по-внушителни размери. Това правеше доста ненадежден всеки опит за бързо маневриране. Ловецът беше стигнал до заключението, че е твърде възможно беглецът да се опита да пробие назад, в посоката, от която бяха дошли, когато един червен проблясък, видим и с невъоръжено око, му подсказа, че корабът на другия е навлязъл в атмосферата. Планетата беше по-близо, отколкото Ловецът беше преценил в началото.

Светлината на този проблясък беше съвсем достатъчна като информация за преследвача. Той впрегна всички ергове на своите генератори в курс отдалечаване, като същевременно преля една част от тялото си в контролното помещение, за да послужи като пихтиеста възглавница, която да защити перита от чудовищното натоварване при убиването на скоростта. Веднага разбра, че това няма да е достатъчно. Имаше точно толкова време, колкото да се учуди, че съществото пред него е склонно да рискува своя кораб, както и да приеме множество неприятности, сред които неизбежно щяха да бъдат отвратителният удар с прекалено висока скорост във външните слоеве на атмосферата и нажежаването до границите на допустимото на обшивката на кораба вследствие на повишеното триене.

Тъй като при преследването корабите се бяха оказали в конуса на земната сянка, те бяха попаднали над тази част от планетата, където в момента беше нощ, и след като корпусите им изстинеха, беглецът отново щеше да стане невидим. Затова Ловецът не без известно усилие задържа погледа си прикован върху уредите, които трябваше да показват местоположението на другия, докато той излезеше от обсега им. Добре, че го направи, защото нажеженият кораб на беглеца изчезна внезапно от погледа му в огромните облаци от водни пари, забулващи тъмната страна на планетата. С разлика от една секунда корабът на Ловеца се гмурна в същата непрогледна маса и веднага след това се завъртя и започна застрашително да се накренява. Звездолетът престана да му се подчинява и се запремята надолу към планетата. Пилотът разбра, че най-вероятно някоя от кормилните пластини беше излязла от строя — може би се беше разтрошила от непоносимото нажежаване на корпуса, но сега той просто нямаше време да мисли за нея. Преследвачът забеляза, че другият кораб изведнъж спря така рязко, сякаш се бе врязал в някаква стена. След миг продължи да се приземява, но много по-бавно и Ловецът осъзна, че само секунди го делят от същото препятствие.

Така и се оказа. Корабът на Ловеца, който все още се въртеше бясно, въпреки че в последния момент пилотът му бе изключил всички кормилни пластини, се стовари почти хоризонтално върху водата и вследствие на удара по двете му страни — от носа до кърмата — се отвориха такива пукнатини, че заприлича на смачкана яйчена черупка. При все че цялата кинетична енергия на ускорението бе погълната от този удар, корабът все още не спираше. Продължи да потъва надолу доста плавно — сякаш беше падащ лист — и скоро Ловецът усети, че неговият разбит съд заседна неподвижно върху нещо, което, както осъзна по-късно, беше дъното на някакъв воден басейн. Когато чувството му за хумор започна бавно да се възвръща, той се успокои, че и неговият Дивеч няма да е в много по-добро положение. И рязкото спиране, и последвалото го бавно спускане на другия кораб вече ставаха съвсем обясними — дори да се беше ударил челно вместо хоризонтално, при тази скорост нямаше да има някаква съществена разлика в резултатите от сблъсъка с водата. Най-вероятно той беше съвсем неизползваем, даже и да не беше повреден така зле като този на Ловеца.