Не прави нищо, което би навредило на домакина ти! Освен от кислород, Ловецът се нуждаеше и от храна. Той можеше съвсем спокойно да погълне с най-голямо удоволствие всяка от обграждащите го тъкани, но законът го принуждаваше да търси друго решение. Вероятно в организма на момчето имаше и други нежелани натрапници, които щяха да му послужат за храна, като при това щеше да премахне заплахата от тях за домакина и по този начин ще се отблагодари за пребиваването си в него. Откриването им нямаше да е проблем — всичко, атакувано от левкоцитите, щеше да смята за своя законна плячка. Ако микробите не го заситеха достатъчно, щеше да се наложи да проникне в храносмилателния тракт, но това нямаше да има някакви сериозни последствия за домакина му, а само леко щеше да увеличи апетита му.
Внимателните проучвания и пригаждането продължиха няколко часа. По едно време Ловецът усети, че домакинът му се е събудил и се раздвижва, но засега се въздържаше от изкушението да установи зрителен контакт с външния свят. Имаше един проблем, който извънземният трябваше да реши. Въпреки че се беше справил успешно с хилядите прииждащи левкоцити, той все още не можеше да отдели внимание на нещо странично, при все че всички тези действия не изискваха от него повече усилия, отколкото например човекът полага при поддържането на някакъв разговор, докато се изкачва по стълби.
Ловецът се зае с решаването на проблема. Той изгради една всеобхватна система, наподобяваща нервната система на човека, но далеч по-фина от нея, и благодарение на получената информация извънземният изучи действието на всеки орган в тялото на момчето. Едва седемдесет и два часа след проникването си в новото тяло Ловецът се почувства дотолкова сигурен, че да потърси възможност за някакъв контакт с външния свят.
Както при акулата, той проникна в междуклетъчните пространства на ретината. Сега извънземният можеше да вижда през очите на домакина много по-добре, отколкото самият им притежател, тъй като хората си служат с доста ограничен зрителен ъгъл. Ловецът можеше да използва цялата повърхност на зрителната леща, при това получаваше съвсем ясен образ дори на обектите, които момчето не наблюдаваше пряко. Това щеше да му е особено полезно, защото много от нещата, които интересуваха скрития наблюдател, щяха да бъдат дотолкова банални за човешкото същество, че то надали би им обърнало внимание.
Ловецът чуваше съвсем ясно всичко и без допълнителни сетивни органи, но сметна за целесъобразно да установи пряк физически контакт с костиците на средното ухо. След като си беше осигурил отлично зрение и слух, извънземният вече беше готов да се впусне в проучване на света, в който съдбата беше заточила както него, така и неговия „дивеч“. Вече нямаше никаква причина за по-нататъшно забавяне на преследването и унищожаването на престъпника от собствената му раса, който в момента се намираше някъде на планетата. При тази мисъл Ловецът се превърна в зрение и слух.
Той гледаше на издирването на жертвата си като на съвсем рутинна дейност. И преди се беше сблъсквал с подобни трудности. Надяваше се да дебне от изгодната позиция, която даваше тялото на Боб, докато открие Дивеча си и го унищожи по стандартния начин, без да обръща внимание, че екипировката му беше останала на дъното на океана. Или с две думи разсъждаваше по начин, който може и да е нормален за космически навигатор, но е непростим за един детектив. Ловецът беше преценил планетата като изключително малка сметна, че преследването е почти към своя край, когато Дивечът му попадна на нея.
Той беше жестоко разтърсен, когато погледна външния свят за първи път, откакто беше проникнал в Робърт Кинард. Картината, която видя през общите им очи, разкриваше вътрешността на някакъв цилиндричен обект, удивително напомнящ собствения му космически кораб. Помещението беше запълнено от няколко реда седалки, които в по-голямата си част бяха заети от човешки същества. Освен това през прозорчето, през което гледаше Боб, се виждаше достатъчно, за да се потвърдят най-мрачните предположения на извънземния. Те се намираха на борда на някакъв летателен апарат и се движеха на значителна височина, при това с добра скорост, в посока, която Ловецът нямаше начин да отгатне. Да се оглежда за своя Дивеч ли? По дяволите! Първо трябваше да разбере на кой континент отива!
Самолетът беше във въздуха вече от няколко часа, а кой знае колко още беше прекарал там, преди Ловецът да погледне през очите на момчето. Бързо се отказа от опита си да запомни местата, над които прелитаха. Едно или две се врязаха в ума му и по-късно, на връщане, можеха да му послужат като ориентир, но той въобще не вярваше в такава възможност. По-правилно според него беше да се опита да отчете времето и след това, когато опознае хората по-отблизо, да се постарае да разбере къде е станало корабокрушението му.