В същото време допускаше и доста грешки при налучкването на някои значения, тъй като съвсем слабо познаваше начина на живот на хората.
Към началото на декември, точно когато извънземният се беше потопил напълно в насладата от обучението и беше забравил напълно всичко друго, се случи нещо, което го накара да се опомни и отново да изпита неудовлетворение от чувството за неизпълнен дълг. Боб беше член на училищния отбор по футбол. Ловецът, който беше пряко заинтересован от здравословното състояние на своя домакин, никак не одобряваше това, въпреки че отчиташе необходимостта от раздвижване на мускулите, поддържащо техния тонус. Последният за сезона футболен мач щеше да се състои в Деня на благодарността и когато извънземният разбра, че това наистина ще е финалната среща, никой на планетата не беше по-благодарен от него през този ден. Но не му беше писано да се радва прекалено дълго.
Боб си навехна глезена, докато се опитваше да възстанови пред приятелите си решаващия момент от срещата, за да докаже, че е прав. Това го изпрати за няколко дена в леглото. Ловецът се чувстваше виновен за всичко, което се случи, тъй като долови опасността две-три секунди преди тя да връхлети момчето и можеше да уплътни тази част от тялото си, която беше разположена там. Не че при огромната физическа сила на домакина това щеше да помогне, но все пак нищо не му струваше да опита. Сега вече с нищо не можеше да помогне, пък и нямаше никаква опасност от инфектиране, тъй като целостта на кожата не беше нарушена.
Това произшествие породи у него чувството за неизпълнен дълг към домакина му, както и угризения по отношение на задълженията му като полицейски служител, които той беше зарязал напълно. Ловецът се замисли как да оползотвори получените знания за разрешаването на професионалния си проблем. За негово голямо огорчение се оказа, че те са неприложими в този случай. Той дори не беше научил името на мястото, където се беше приземил.
Все пак от някакъв разговор между Боб и негов приятел разбра, че то е остров, което беше единственият светъл лъч в цялата история, тъй като неговият Дивеч ще е там или в най-лошия случай ще е напуснал острова по начин, който щеше да позволи да бъде проследен. В този момент Ловецът си припомни своето проникване в акулата и силно се усъмни, че другият би могъл да избяга с помощта на някоя риба, а за съществуването на топлокръвни животни във водите на океана беше смешно дори да се мисли. Нито в разговорите на Боб, нито в книгите, които момчето четеше, се споменаваше за китове и тюлени.
Ако престъпникът беше проникнал в човешко тяло, той можеше да напусне острова само с помощта на някое превозно средство, а това означаваше, че проследяването му няма да е много трудно. Това беше доста успокояваща мисъл, която често спохождаше извънземния от известно време насам.
Оставаше му само да научи името на острова и с това предварителната подготовка на завръщането щеше да е приключила. Боб често получаваше писма от родителите си, но Ловецът дълго време не гледаше на тях като на възможен източник на информация отчасти защото му беше невъзможно да разчете написаното, отчасти защото не знаеше каква е връзката на момчето с подателите им. Той не изпитваше никакви угризения по отношение на детайлното проучване на чуждата кореспонденция, но му беше много трудно да открие смисъла на криволиците по листовете. Робърт също пишеше на родителите си, но доста нередовно, при това те не бяха единствените хора, на които изпращаше писма. Едва към края на януари Ловецът откри, че по-голяма част от писмата идват и се изпращат на един и същ адрес.
Откритието беше подпомогнато от коледния подарък на момчето — чисто нова пишеща машина. Дали това беше учтив намек от страна на родителите на Боб по отношение на неговия краснопис или не, е съвсем друг въпрос. Важното е, че тя улесни до голяма степен прочита на всички изпращани писма, и Ловецът скоро откри, че повечето от тях са отправени до г-н и г-жа Кинард. Благодарение на редовното четене на кореспонденцията и по изпращаните поздрави извънземният придоби сравнително точна ориентация за генеалогията и образуването на фамилните имена. По метода на дедукцията достигна до заключението, че момчето трябва да е прекарало лятото при родителите си. В такъв случай той вече беше научил името на острова от адреса върху пликовете.