Ловецът не можеше да чете чужди мисли и не успя да предугади по-нататъшните действия на сестрата, а дори и да беше го направил, той не можеше да махне защитната обвивка от раната на момчето, тъй като ръбовете й щяха да зараснат достатъчно здраво едва след ден-два. Трябваше да продължи да скрепя нараненото място независимо от това, дали щеше да се издаде или не.
Той се опитваше да види какво точно става, но сестрата рязко отдръпна ръката си и се склони над раната, като по този начин попречи на зрителното му поле. Г-ца Ранд видя прозрачния слой, покриващ раната, и стигна до съвсем естественото, но напълно погрешно заключение, че раната не е толкова прясна, колкото твърди момчето, и че то я е „третирало“ с първото нещо, което му е попаднало под ръка — може би с лепило за самолетни макетчета, и не искаше да си признае, че го е направило, защото самолечението представляваше грубо нарушение на училищния правилник.
Г-ца Ранд допускаше голяма несправедливост, като подценяваше здравия разум на момчето, но нямаше как да го разбере. Тя беше достатъчно внимателна, за да отправи някакво обвинение към него, и затова, без да каже нищо повече, взе шишенце със спирт, намокри един тампон и се зае да почиства раната. Ловецът не издаде нито звук само защото природата не го беше дарила с гласни струни. Ако притежаваше, той би надал толкова смразяващ кръвта писък, че това несъмнено щеше да представлява изпитание за здравия разсъдък на присъстващите. Тъй като нямаше кожа, въздействието на спирта върху неговите тъкани беше също като на сярната киселина върху човешката тъкан. Извънземният просто нямаше никакво средство да противостои на дехидратиращото действие на алкохола. Слоят, с който беше покрил раната, беше унищожен мигновено и се превърна в кафеникав прашец, който би се оказал доста интересен за анализ, ако сестрата се заемеше с него.
Но на г-ца Ранд въобще не й беше до това. Под въздействието на непоносимата болка Ловецът изтегли тъканта, слепваща раната, и пред очите на сестрата се откри дълъг кървящ прорез около двадесет сантиметра и дълбок към четири. Г-ца Ранд бе не по-малко изненадана от Робърт, но в този момент професионализмът й взе връх над всичко останало — тя бързо направи превръзка на отворената рана и дори остана изненадана от бързината, с която успя да спре кръвотечението. Веднага след това вдигна телефонната слушалка.
Тази вечер Робърт Кинард си легна доста късно.
ГЛАВА V
ОТГОВОРЪТ
Боб беше много изморен, но не можеше да заспи. Местната упойка, която лекарят беше използвал, за да зашие прореза, вече преставаше да действа и раната започваше все по-болезнено да се обажда. При всички последвали събития момчето почти беше забравило за истинския повод, който го беше накарал да тръгне към диспансера. Сега, когато беше минало достатъчно време от първоначалните смущения, Боб можеше да осмисли нещата по-добре. Всъщност ако не беше болката в ръката, щеше да запрати всичко по дяволите. Освен това, след като смущенията бяха престанали, той не можеше да ги разкрие пред лекаря.
Ловецът също беше имал време да преосмисли гледната си точка по въпроса. След като лекарят постави местната упойка, той се оттегли изцяло от ръката на момчето и се съсредоточи върху собствените си проблеми. В края на краищата разбра, че всички смущения във функциите на сетивните органи на неговия домакин се дължат на емоционалните му реакции, и беше споходен от прорицателското прозрение, че осъзнаването на присъствието му от страна на неподготвения домакин можеше да се окаже по-непоносимо, отколкото извънземният беше предполагал. Още по-неприятен беше фактът, че нищо, което ставаше в тялото на момчето, не се приемаше от самото него като опит за установяване на контакт, тъй като явно идеята за симбиоза между две интелигентни същества беше абсолютно чужда на тукашната раса. Едва сега, когато започна да си обяснява истинските причини за поведението на домакина си, той започна да се гълчи наум, че не се е досетил по-рано.
Ловецът беше останал сляп за възможностите за външен контакт главно по две причини: първо, заради факта, че през целия си живот беше действал по описания рутинен начин, и второ, поради нежеланието му да напуска тялото на настоящия си домакин. Той усещаше, че дори и сега несъзнателно се противопоставя на плановете, свързани с излизане на открито. Ловецът беше съвсем наясно относно нищожността на шансовете да проникне отново в тялото на Боб, ако момчето го видеше да се промъква в него. От друга страна, самата мисъл, че може да бъде прогонен от удобното си убежище и че ще трябва да се движи сам, безпомощен в един чужд и враждебен свят, който надали би оценил по достойнство двата килограма желеподобна маса, придвижваща се от един домакин към друг в търсене на някакъв остров с неизвестно местоположение, му беше толкова непоносима, че той бягаше от нея като от огън.