Прозрението насочи мислите му към неговото собствено незавидно положение. Той предпазливо опипа наоколо и откри, че не се намира изцяло в контролното помещение — всъщност там вече нямаше достатъчно място за него. Това, което преди беше цилиндрична камера с диаметър около петдесет и дължина шестдесет сантиметра, сега представляваше само някакъв тесен процеп между два страхотно назъбени метални листа с дебелина два сантиметра, които на свой ред трябваше да бъдат космически кораб. Огромната пукнатина опасваше целия корпус, който по принцип трябваше да представлява лист метал с цилиндрична форма. По такъв начин носовият сектор и кърмата се бяха сплескали и сега надали всеки от тях надвишаваше три сантиметра. Преградите на помещението бяха смачкани и напукани — дори издръжливостта на тези свръхтвърди сплави си има граница. Перитът беше мъртъв. Това се дължеше не само на смачкването на стените на помещението, но и на полутечното тяло на Ловеца, което беше предало ударната вълна върху тялото на животното така, както се предава силата на куршум, изстрелян в съд с вода. В резултат повечето от вътрешните органи на перита бяха разкъсани. Като осъзна това, Ловецът внимателно извади отвътре малкото създание. Той не изхвърли осакатеното му тяло от кораба, тъй като можеше да се наложи да го използва за храна по-късно, въпреки че тази мисъл не му беше особено приятна. Отношението на Ловеца към животното беше също като на човека към любимото му куче, въпреки че перитът с неговите чувствителни крайници, които беше научен да използва за всякакви цели така, както слонът използва хобота си по заповед на човека, беше далеч по-полезен от каквото и да е куче.
Той разшири още малко обсега на своите проучвания и протегна навън тънък псевдопод от желеобразна плът, като за целта използва една от пукнатините в корпуса. Вече се беше досетил, че разбитият му кораб лежи на дъното на соленоводен басейн, но нямаше никаква друга представа за дълбочината, освен че не ще да е много голяма. В неговия роден свят той би могъл да я прецени значително по-прецизно по налягането, но то зависи както от това на каква дълбочина се намира определено количество вода, така и от самото й тегло, а Ловецът не беше успял да получи данни за гравитацията на тази планета преди катастрофата.
В кораба беше тъмно и когато той оформи око от своите тъкани (зрителните органи на перита бяха съвсем разкъсани), то не можа да му даде абсолютно никаква информация за това, което го обкръжаваше. Все пак усети, че налягането около него не е постоянно — ту се увеличаваше, ту намаляваше с колебания, които до известна степен напомняха за някакво постоянство, а водата предаваше на неговата чувствителна плът налягането на високочестотни вълни, които той изтълкува като звук. Като се ослуша внимателно, най-накрая реши, че трябва да е близо до повърхността на водното пространство, достатъчно голямо, за да се породят в него вълни с височина един-два метра, и че горе бушува силна буря. Ловецът не бе отбелязал никакви смущения във въздуха по време на падането, но при огромното си ускорение той беше прекарал в атмосферата прекалено кратко, за да му повлияе вятърът, каквато и да беше силата му. Докато опипваше с псевдоподите си пясъка на дъното, той с облекчение установи, че планетата не е лишена от живот. След малко вече беше съвсем сигурен в това. Във водата имаше достатъчно количество разтворен кислород и след като беше подсигурен, Ловецът нямаше за какво да се напряга много-много. Въз основа на всичко дотук можеше да се направи изводът, че в атмосферата горе има свободен кислород — факт, който го изпълни с тиха радост. Освен това установи, че не беше никак трудно да се съберат доказателства за съществуването на някакви форми на живот… Ловецът беше приятно изненадан, че доста бързо откри в пясъка някакви дребни мекотели, които се оказаха съвсем годни за ядене.
След като съобрази, че върху тази част от планетата сега е нощ, той реши да отложи по-нататъшните си проучвания навън, докато се развидели, и насочи вниманието си върху останките от своя кораб. Ловецът не очакваше прегледът му да даде някакви окуражаващи резултати, но мисълта за станалото го накара да помръкне едва след като си даде сметка за пълното разрушение. Свръхтвърдите метални части в двигателния сектор се бяха обезформили от натоварването. Съседното помещение за разграждане на твърдото гориво на основната двигателна единица беше сплескано и разкривено. Нямаше никаква следа от няколкото бутилки газ с кварцова обшивка. Най-вероятно те са били изхвърлени при удара и водата вече ги е отнесла. Никое живо същество с постоянна форма и неизменни части на тялото не би могло да се надява, че ще преживее този удар, колкото и добре да е защитено. Тази мисъл му донесе известно успокоение — бе направил всичко възможно за перита, въпреки че стореното се беше оказало недостатъчно.