— К-кой си ти? Къде си? А как?… — гласът му секна, тъй като въпросите прииждаха в ума му по-бързо, отколкото той можеше да ги изрече.
„Седни спокойно и гледай, ще се опитам да ти обясня.“ Думите проплаваха пред погледа на момчето. Ловецът беше използвал този метод и преди в многобройните си контакти с други раси и затова успя само за няколко минути да определи със задоволителна точност най-подходящата за землянина скорост на изписване. Той поддържаше тази скорост, тъй като всяко забързване или забавяне караха момчето да напряга очи.
„В бележката ти бях написал, че е много трудно да ти обясня кой съм. Моите занимания съответстват на тукашната полицейска професия. Аз нямам име в смисъла, в който го разбирате вие тук, и затова е по-добре да ме наричаш Детектив или Ловец. Не съм роден на Земята. Дойдох тук, за да заловя един престъпник от моята раса, и сега го издирвам. И моят, и неговият кораб се разбиха при приземяването. За съжаление обстоятелствата ме принудиха да напусна мястото, където вероятно остана престъпникът, преди да мога да извърша някакво по-подробно разследване. Беглецът представлява опасност както за моята, така и за вашата раса и затова моля да ми помогнеш при намирането му.“
— Но откъде идваш? Какво представляваш? А как изписваш тези букви пред очите ми?
„Всичко с времето си! — Изключително книжовният език на Ловеца бе претъпкан с клишета. — Ние идваме от една планета, чиято звезда бих могъл да ти покажа, но не зная как я наричате вие. Доста се разлиичавам от тебе. За съжаление познанията ти по биология не ми дават възможност да ти обясня точно различията между нас, но предполагам, че знаеш добре какво отличава протозона от вируса. Както човешкият вид се е развил от протозоните, така моят се е развил от вирусите. Ти трябва да си чел за тези неща, стига да употребявам правилно термините, но може би не си спомняш.“
— Мисля, че си спомням — отговори високо Боб. — Но вирусите не бяха ли всъщност аморфни?
„В това отношение разликите са незначителни. Всъщност моето тяло няма определена форма и ако можеш да ме видиш, ти надали би ме помислил за друго, освен за амеба. Според вашите разбирания аз съм много дребен, въпреки че тялото ми съдържа стотици пъти повече клетки от вашето.“
— Защо не се покажеш да те видя? Къде се намираш все пак?
Ловецът извъртя отговора:
„Тъй като сме прекалено дребни и крехки, смятаме, че е доста опасно да се придвижваме и да извършваме някои дейности без чужда помощ. Затова сме привикнали за целта да използваме значително по-едри от нас същества — не в смисъла, в който ти най-вероятно си го представяш, а като живеем в техните тела. Ние правим това, без да им причиняваме някаква вреда, тъй като се вместваме в свободните пространства на тялото, и дори сме полезни, защото унищожаваме болестотворните микроби и другите вредни организми и по този начин съществата, в които живеем, се радват на превъзходно здраве.“
— Това звучи много интересно. Мислиш ли, че ще можеш да го направиш с някое животно на нашата планета? Мисля, че ще бъде доста по-различно за тебе от всичко досега. А кой животински вид мислиш да използваш?
Това постави въпроса толкова ребром, че вече беше почти невъзможно да се усуква. Ловецът се опита да отложи фаталния миг на развръзката, като отговори отначало на първия въпрос:
„Все пак организмите не са чак толкова различни…“ — той не довърши, тъй като Боб започна да свързва нещата:
— Чакай, чакай! Чакай малко! — момчето отново скочи на крака. — Мисля, че започвам да разбирам накъде биеш. Ти искаш да кажеш, че не използваш другите животни, а влизаш във взаимодействие с тях. Всички тези смущения снощи… Ето кое е затворило раната ми на мига! Защо я остави да се отвори отново?
Ловецът облекчено започна да му обяснява. Момчето беше разбрало истината по-бързо, отколкото беше очаквал, но явно приемаше нещата по-скоро с интерес, отколкото с досегашната си напрегнатост. По молба на домакина си той повтори мускулните потрепвания, които бяха причинили толкова безпокойство предишната вечер, но категорично отказа да се покаже — извънземният беше напълно доволен от развитието на нещата, за да си играе с чувствата на Боб и да предизвиква съдбата.