Ловецът беше направил най-добрия възможен избор. По-малко дете би се изплашило до смърт, а някой по-възрастен сигурно щеше да си счупи краката от бързане към най-близкия психиатричен кабинет. Боб беше достатъчно голям, за да разбере всичко, което извънземният му казваше, и достатъчно млад, за да не го припише на някакви субективни усещания.
Във всеки случай той слушаше, или по-точно наблюдаваше внимателно и спокойно всички събития, които бяха довели Ловеца на Земята, а после и в масачузетското училище-пансион. Извънземният разясни проблема, който му предстоеше да разреши, както и причината Боб да бъде заинтересуван от успешния изход на операцията. Момчето го разбра съвсем ясно: то лесно можеше да си представи на какво беше способно едно същество с възможностите на неговия гост, ако не притежаваше нужните задръжки. Самата мисъл, че тъкмо такова същество се разхождаше на свобода сред нищо неподозиращите хора, го караше да потръпва от ужас.
ГЛАВА VI
ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ
Боб премина направо към съвсем практическата страна на въпроса, преди още Ловецът да беше споменал нещо за това.
— Предполагам — каза замислено момчето, — че ти би желал да се върнеш на мястото, на което сме се срещнали, и да започнеш да издирваш твоето приятелче някъде по островите. Сигурен ли си, че той въобще е излязъл на брега?
„Не мога да съм сигурен, докато не открия следите му — гласеше отговорът. — Ти преди малко не каза ли острови? Аз си мислех, че е само един, при това съвсем изолиран. Колко са островите в близост до него?“
— Не зная точно — доста голяма група са. Най-близкият е на около тридесет и пет мили североизточно от нашия. Той е най-малкият, но там също имат добивна инсталация.
Ловецът се замисли. Той беше следвал съвсем точно параболата на своята жертва до момента, когато собственият му кораб стана неуправляем, така че дори след като звездолетът му бе започнал да се върти, той навярно не се е отклонил много от курса. Та нали екранът на уреда му показваше как другият потъва, след като се беше сблъскал с водната повърхност. Точките, в които са се приземили, не можеха да са отдалечени на повече от две-три мили една от друга. Извънземният обясни това на Боб.
— Тогава, ако все пак е излязъл на брега, това най-вероятно ще е станало на нашия остров. Това прави около сто и шестдесет възможни домакинства, ако все още е там, разбира се. Сигурен ли си, че ще се възползва от човешко тяло, или ще се вмъкне в първото живо същество, което му попадне?
„Всяко живо същество, което е достатъчно едро, за да осигури потребностите му от храна и кислород, би могло да му влезе в работа, като предполагам, че животинчето, което ви съпровождаше онзи ден, е сред най-дребните топлокръвни аеробни форми на живот. Все пак очаквам той да се възползва от тялото на някой човек, тъй като, доколкото зная, вие сте единственият разумен вид на планетата, а моят народ е установил с течение на времето, че разумното същество представлява най-добрият домакин. Дори ако въпросният човек не е съгласен със съжителството, това не би спряло престъпника. Сигурен съм!“
— Така ще е в случай че все пак се е добрал до брега. Ние ще насочим вниманието си главно към хората. Това ми прилича на търсене на игла в купа сено.
Ловецът добре познаваше този фразеологизъм от четивата на момчето и затова отговорът му дойде незабавно:
„Изразът определя доста точно ситуацията, като пропуска само това, че самата игла е маскирана като стръкче сено.“
На това място ги прекъсна съквартирантът на Боб, който влезе в стаята, за да се приготви за обяд, и през останалата част на деня не успяха да разменят нито дума. Боб отиде при лекаря за преглед на раната, тъй като все пак Ловецът не можеше да го излекува като с вълшебна пръчица. Докторът установи, че раната зараства нормално. Нямаше и най-малък признак за инфекция.
— Това сигурно се дължи на твоето „изключително“ самолечение. Я ми кажи — с какво все пак се опита да я залепиш?
— Не съм я пипал — отговори момчето. — Всичко стана по пътя към диспансера и си мисля, че раната започна да кърви едва когато сестрата я разбута, за да я почисти.
Момчето видя, че докторът не повярва, и предположи, че в аргументацията му навярно нещо куца. Боб и Ловецът не се бяха уточнили присъствието на извънземния да се пази в тайна, но момчето осъзнаваше, че едно ненавременно разкриване би попречило твърде много на успешния изход на операцията им, ако, разбира се, историята на детектива не беше измислена. Затова изслуша докрай лекцията на доктора за оказване на първа помощ и драсна от кабинета му в първия сгоден момент.