Ако някой наблюдаваше развитието на събитията както при Боб и извънземния, така и в преподавателските стаи и кабинети, той би се позабавлявал добре. От една страна, Ловецът и Боб се бяха съсредоточили върху намирането на начин за измъкване оттук, а от друга — директорът на училището и неговият персонал се чудеха каква ли ще е причината за разсеяността, безразличието и спада на успеха на момчето в учебния процес. Някои от тях бяха на мнение, че нямаше да е зле Боб да бъде изпратен за известно време у дома. Присъствието на Ловеца или по-скоро самият факт, че момчето беше решило да му съдейства, неволно доведоха до положение, което щеше да им осигури желаното пътуване. Ловецът, разбира се, не въздействаше на здравословното състояние на домакина си, но съсредоточаването на Боб главно върху общия им проблем и тихите, но постоянни разговори с невидимия извънземен не можеха да останат скрити за хората, които носеха отговорност за доброто здравословно състояние на момчето.
Те се посъветваха с лекаря по този въпрос. Той заяви, че момчето е в отлично състояние, ако се изключат две незначителни наранявания. Докторът отново прегледа ръката на Боб за някаква възможна инфекция, която да е предизвикала изложените странични ефекти, но не откри нищо обезпокояващо. Неговият рапорт озадачи още повече училищното ръководство. От весело и общително момче Боб се беше превърнал в саможив и доста раздразнителен младеж. По настояване на ръководството лекарят се срещна лично с Робърт, за да поговорят по тези въпроси.
Докторът не научи нищо друго, освен че Боб има някакъв проблем, който не иска да сподели с никого. И тъй като беше лекар, той веднага си състави съвсем ясна, но напълно погрешна представа за нещата и препоръча момчето да бъде изпратено за някой и друг месец у дома. Всичко се получи толкова просто!
Директорът написа писмо до г-н Кинард, в което обясняваше ситуацията така, както му я беше обрисувал училищният лекар, и казваше, че ако няма някакви пречки, ще изпрати веднага момчето у дома до началото на следващата учебна година.
Бащата на Боб се усъмни в теориите на лекаря. Той познаваше прекалено добре сина си, при все че през последните години го виждаше само през ваканциите, за да се съгласи с предположенията на г-н Рейлънс. Но в края на краищата, щом на момчето не му понасяше добре в това училище, нямаше смисъл да стои там, каквато и да беше причината за сегашното му състояние. На острова имаше много добър лекар и прекрасно училище и нямаше да е трудно Боб да не изпуска учебен материал, докато се проведат по-подробни медицински изследвания. Освен всичко друго г-н Кинард щеше да е много доволен от възможността да види сина си за по-дълго време. Той се обади в училището, потвърди желанието си Боб да се завърне колкото може по-скоро и започна да подготвя всичко около пристигането на момчето.
Много слабо е да се каже, че Робърт и Ловецът бяха изненадани от обрата на събитията. Когато директорът извика момчето в кабинета си, за да му съобщи за неочакваната ваканция, то го изгледа изумено, без да може да промълви и дума, докато извънземният се опитваше безуспешно да прочете нещо от листата върху бюрото.
Когато Боб възвърна способността си да говори, той зададе единствения възможен въпрос:
— Но каква е причината, сър? Нещо се е случило у дома ли?
— Не, всичко е наред. Просто смятаме, че няколко месеца в домашна обстановка няма да ти се отразят зле. Това е всичко. Ти не се чувстваш много добре напоследък, нали?
Тази забележка обясняваше всичко и Ловецът, казано метафорично, се удари по челото, че не се е сетил по-рано за подобна възможност. Момчето схвана нещата малко по-бавно.
— Искате да кажете, че съм изключен от училището? Но аз не се чувствам толкова зле, освен това неразположението ми е съвсем отскоро.
— Не, въобще не става дума за нещо такова — директорът не долови объркването в последните думи на момчето, — просто забелязахме, че нещо не се чувстваш добре, и лекарят смята, че имаш нужда от малко отдих. Ние ще се радваме да те видим отново през следващата учебна година. Ако искаш, можем да ти изпратим най-подробна програма на това, което ти остава да изучиш през тази година, а учителят на острова несъмнено ще ти помогне да се справиш с материала. Това би ти позволило да продължиш да учиш в твоя клас. Така добре ли е? Или ти просто не искаш да се връщаш у дома? — пошегува се дружелюбно той.