Боб се усмихна смутено.
— О, разбира се, че искам да си отида. Аз мисля…
Момчето спря, за да обмисли добре думите, които напираха в него.
Г-н Рейлънс се засмя.
— Добре, Боб, не се напрягай! Разбирам какво искаш да ми кажеш. По-добре иди да си опаковаш багажа и да се сбогуваш с приятелите си, а аз ще се опитам да ти направя резервация за утрешния полет. Много съжалявам, че се налага да тръгнеш, тъй като сигурно ще липсваш на хокейния ни отбор. За щастие сезонът скоро приключва, а се надявам, че за новия футболен сезон ще си вече тук. Желая ти успех!
Те си стиснаха ръцете и все още изуменото момче се прибра в стаята и започна да опакова багажа си. Не беше необходимо да обяснява нищо на Ловеца — всичко беше ясно. Боб отдавна приемаше думите на по-възрастните, без да възразява, просто защото те бяха по-големи, но все пак се опитваше, доколкото беше по силите му, да разкрие вътрешните мотиви на думите и действията на директора. В този случай просто реши, че е проработил късметът му, и остави отговорността за всички по-нататъшни действия на Ловеца.
Извънземният се беше успокоил в момента, когато схвана смисъла на думите на г-н Рейлънс. Облекчението му подейства като на човешките същества — вече беше склонен да си мисли, че всички проблеми са останали зад гърба му и че неговата задача се изпълнява по възможно най-сполучливия начин. Той беше добър детектив. Вярно е, че беше допуснал и някои грешки, но те се омаловажаваха от факта, че си беше осигурил интелектуалната и физическата помощ на единствения разумен вид на земята. Боб не можеше да се сравнява с Дженвър, но Ловецът чувстваше все по-силна привързаност към момчето.
Радостното усещане за добре свършена работа изпълваше Боб, докато опаковаше багажа си и дори по време на част от пътуването. Г-н Рейлънс беше успял да направи резервация и на следващия ден Робърт взе автобуса за Бостън и след това обедния полет до Сиатъл, където се качиха на друг самолет. Боб и Ловецът разговаряха през целия път, но темите им се въртяха все около събитията и подробностите по самото пътуване. Те заговориха за общата им задача едва над Пасифика, защото момчето беше приело безрезервно факта, че след пристигането на острова всичко ще зависи от опитния Ловец.
— Ловецо, кажи ми как мислиш да откриеш приятелчето си? Какво ще го правиш след това? Можеш ли да го заловиш, без да навредиш на домакина му?
Това беше тежък удар за Ловеца. Добре, че начинът им на общуване не позволяваше прекалено висока скорост при отговорите, тъй като в противен случай просто щеше да е задължен незабавно да отговори нещо, а той просто нямаше какво да каже. През следващите пет секунди детективът напрягаше тази тъкан, която му служеше за мозък, но не можа да изцеди нещо, което да прозвучи разумно.
Беше изминало дълго време, откакто бяха попаднали на Земята, и най-вероятно Дивечът се беше промъкнал в нечие тяло, както беше постъпил и самият Ловец. Обикновено съществата от неговия вид, които не можеха да бъдат видени, помирисани, чути или докоснати, биваха откривани посредством серия от химични, биологични и физични тестове, със или без съгласието на домакина им. Ловецът владееше всички тези тестове до такова съвършенство, че дори едно обикновено докосване до подозирания организъм можеше да му покаже не само присъствието, но и самоличността на съществото в него. Хората на острова не бяха много и тестуването щеше да приключи за няколко дни, но той просто не можеше да го направи!
Цялата му екипировка, както и всичко останало, лежеше на дъното на океана. Дори ако се допуснеше невъзможното — Ловецът да успее да намери космическия си кораб, след това трябваше да се направи едно още по-безумно предположение — че всички нужни уреди не са се счупили и че химическите контейнери са останали непокътнати през изминалите шест месеца, и то при постоянното въздействие на морската вода.
Той беше така изолиран, както надали някой полицейски служител от планетата му е бил досега. Ловецът беше отчайващо отдалечен от химическите лаборатории и от всяка друга помощ, която неговият народ можеше да му окаже. Та те дори не знаеха къде се намира той, а и шансовете да бъде намерен сред милиардите слънца на Млечния път…
Ловецът с огорчение си спомни първия път, когато Боб повдигна този въпрос, и своя твърде самоуверен отговор. Сега вече беше напълно ясно, че сравнението, което бяха направили тогава, беше най-точното. Те търсеха игла в купа сено — купа, която съдържаше над три милиарда сламки. В една от тях се беше забила смъртоносно отровната игла.