Надали въпросът, който Ловецът прожектира на фона на синьото небе — тъй като Боб се беше загледал някъде високо над кърмата, би могъл да бъде по-съзвучен с настроението на момчето. Извънземният беше обмислял дълго възможните начини на действие и достигна до някои заключения по отношение на собствената си интелигентност, но това нямаше пряко отношение към издирването. Той съзнаваше, че ще изминат доста дни, преди да попадне на следите на своя враг. Неговият домакин сигурно можеше да му даде поне част от необходимата му информация.
„Боб, би ли могъл да ми разкажеш нещо повече за острова? Какви са размерите и формата му и къде са съсредоточени хората, които го населяват? Мисля си, че ние отначало ще трябва да възпроизведем възможните действия на нашето приятелче и едва тогава да преминем към издирването му. Акоо познавам по-добре сцената на действието, ще можем да преценим по-точно къде най-вероятно се намира той, за да го проследим.“
— Разбира се, Ловецо! — Боб направо изгаряше от желание. — Ще ти начертая картата му — мисля, че някъде из багажите ми все ще се намери парче хартия.
Той се отдръпна от перилата и се затича към каютата си, като въобще не обърна внимание на вибрациите, които разтърсиха корпуса на кораба при запалването на огромните дизели. Кабината му представляваше малко помещение в кърмовия сектор, в което имаше само една койка, а багажът му беше накамарен на пода — този кораб наистина не беше предназначен за пътници. След като се порови известно време в купчината куфари и чанти, Боб измъкна отнякъде едно достатъчно голямо парче хартия и като си подложи куфара, започна да чертае и обяснява кое какво е.
Островът, както го беше начертало момчето, имаше формата на буква L и пристанището му беше разположено на северния бряг в ъгъла между двете рамене. Рифът, който го отделяше от открито море, описваше огромна дъга и оформяше една много широка лагуна на северната страна на острова. В рифа имаше два просторни прохода. Боб отбеляза западния и каза, че това е мястото, откъдето обикновено минават плавателните съдове, и че редовно бива почистван от постоянно растящите корали, за да може танкерът да влиза по всяко време.
— Ние почти непрекъснато трябва да взривяваме коралите, за да успяваме да задържим канала отворен за плавателните съдове. Другият проток не ни създава особени грижи, тъй като през него преминават само малки лодки, но все пак човек трябва да си отваря очите на четири. Лагуната е плитка — не повече от четири-пет метра — и водата в нея винаги е топла. Затова там са разположени резервоарите.
Той посочи няколко правоъгълничета, нарисувани на територията на лагуната. На Ловеца много му се искаше да запита за какво точно служат тези резервоари, но реши да изчака Боб да привърши с обясненията.
— Тук — каза момчето, като посочи извивката на острова — живеят повечето от хората. Това е най-тясната му част и единственото място, където от единия бряг можеш да видиш срещуположния. Там има около тридесетина къщи с огромни дворове, които са доста отдалечени една от друга, а не слети, както беше в градовете, които видя.
„Ти там ли живееш?“
— Не! — Моливът очерта тънка двойна линия по цялата дължина на острова, явно път, завършващ откъм страната на лагуната. — Това е пътят, който води от къщата на Норм Хай. Тя е близо до североизточния край, надолу до големите хангари по средата на другото рамо на острова. И двете части представляват поредица от възвишения. Голямото струпване на къщи, за което ти говорих, се намира в падината между две възвишения, а има няколко семейства, които живеят на северния склон. Къщата на Хай, както ти обясних, е най на север. Като тръгнеш от нея надолу по пътя, минаваш покрай къщата на Ху Колби, сетне покрай тази на Късия Малмстром, след това на Кен Райс и стигаш до нашата. Сега тази част от острова не е много използвана и никой вече не се заселва там. Местността е твърде насечена и е невъзможно да се обработва, затова там се отглеждат само растения за резервоарите, и то от другата страна, където е много по-равно. Ние всъщност живеем в истинска джунгла — от къщи не се вижда пътят, а трябва да знаеш, че в сравнение с другите постройки нашата е разположена най-близко до него. Ако твоето приятелче не е успяло да се сдобие с човешко същество за домакин, а просто се е скрило някъде там, не съм сигурен дали ще успеем да го открием.
„А колко е голям островът? На твоята карта й липсва мащаб.“
— Североизточният дял е някъде около шест километра дължина, а другият — около три. Пътят през лагуната е дълъг около половин километър. Толкова е и от брега до шосето — асфалтираното, което води от пътя през лагуната до главното шосе и се пресича с него почти в центъра на селото. Това е на около два километра от нашата къща, която е почти на средата оттам до къщата на Норм.