Моливът чертаеше все по-бързо и неясно по картата, тъй като ентусиазмът, обхванал Боб, започваше да взема връх над чувството му за ред.
Ловецът, който следеше с интерес всичко досега, реши, че е дошъл моментът да разбере какви са тези резервоари, които момчето спомена нееднократно. Той запита и веднага получи отговор.
— Наричат ги резервоари за култури. В тях отглеждат някакви микроорганизми — микроби, които ядат почти всичко и произвеждат петрол като остатъчен продукт. Заради него е и цялата работа. Ние напъхваме в резервоарите всички видове отпадъци, изпомпваме петрола от тях и освен това доста често ги отваряме, за да почистим слузта и мръсотиите по дъното — адски гадна история. Хората тук дълги години са изумявали от страх при мисълта, че петролните кладенци могат да се изчерпят, докато са можели да прочетат във всяка по-добра енциклопедия, че светлините, които са виждали над блатата, са предизвиквани от изгарянето на газовете, отделяни при гниенето на всевъзможни неща под тинята. Накрая се появил някакъв достатъчно просветен човек, който направил връзка между явленията, и впоследствие биолозите размножили специалните микроорганизми, способни да произвеждат петрол вместо тежък газ. На острова няма толкова големи количества естествени отпадъци, затова цялата му североизточна част е засадена с растителност, която служи за подхранването на резервоарите. Тинята от дъната им, след като бъде извадена, се разстила отново върху почвата и служи като тор. Това е другата причина, поради която използваме само тази част от острова за целта — тинята освен че може да бъде изхвърляна само в тамошните блата, е и ужасно смрадлива, а там вятърът духа така, че отвява вонята към морето. От танкерите до пристанището има прекаран петролопровод, така че нямаме особени затруднения с разливането на петрол в крайбрежната ивица, а за пренасянето на тинята от резервоарите разполагаме с баржа.
„А някой живее ли по южния склон на възвишенията?“
— На нашия дял от острова това е наветрената страна и след като видиш първия ураган — а предполагам, че няма да чакаш дълго, — ще се убедиш, че това е невъзможно. Другият дял от острова е мястото, където са „обогатените почви“, и не познавам човек, който би решил да се засели там.
Ловецът не направи никакъв коментар на чутото и след малко те се завърнаха към въображаемата обиколка. Той имаше много добра представа — много по-добра от тази на Боб, тъй като имаше значително по-големи познания по биология, за основната дейност на острова, въпреки че не знаеше доколко това може да му влезе в работа. От обърканите и ентусиазирани разкази на Боб за различни екскурзии успя да опознае външния риф и неговите проходи дотолкова, че и сам можеше да се оправи там. Научи и за всички пришълци, живеещи върху това струпване на скали, почва и корали, което представляваше родното място на момчето.
Когато се завърнаха на палубата, вече се виждаше само централният връх на Таити. Боб го погледа известно време, сетне тръгна към най-близкия люк и се спусна в машинното отделение. Там имаше само един дежурен, който почукваше по вилката на телефона, но като видя момчето, заряза всичко и се засмя широко:
— А, ти връщаш ли се вече? Внимавай къде стъпваш! Не бих искал да те вадя от комина. Огледа ли вече двигателите ми?
— Не. Още не съм.
Боб се подчини на заповедта да не стъпва встрани от пътеката, на която се намираше, но очите му жадно опипваха циферблатите пред инженера. Той можеше и сам да разбере предназначението на някои от тях, а за останалите му обясни дежурният. Те загубиха привлекателността си веднага след като престанаха да бъдат тайнствени, и момчето продължи нататък. След малко долу слезе друг член от екипажа и започна да прави стандартен оглед за евентуални течове на гориво, различни повреди и други досадни неприятности. Боб се залепи за него и също внимателно наблюдаваше. Той знаеше достатъчно, за да бъде полезен, преди да му омръзне, и по време на пътуването изпълняваше най-различни поръчки. Така веднъж момчето се оказа незабелязано в един необезопасен участък на мостика близо до комина, докато морякът потягаше нещо по някакъв носач над него. Тази близост беше, най-меко казано, нездравословна.
Ловецът не схвана напълно възникналата опасност. Той беше работил само с машини, чиито подвижни части — в случай че те изобщо имаха такива, бяха обезопасени добре по време на работа. Извънземният забеляза нажежения комин и механизмите му, но не изпита никаква тревога, докато в един момент от него не блъвнаха пламъчета. Боб успя да отдръпне ръката си навреме, но и двамата с Ловеца усетиха внезапна изгаряща болка, причинена от струя нажежено масло. Механикът беше привършил поправката и протегна ръка напред, за да достигне с масльонката си по-навътре, но рязкото движение го беше накарало ненадейно да натисне спусъка и да разплиска неимоверно голямо количество от затопленото до доста висока температура масло. Вярно, че потегнатото място имаше нужда от известно смазване, но все пак нямаше да е зле да се избягват твърде болезнените маслени бани.