Щом се опомни от болката, механикът се дръпна назад. Той беше получил няколко сериозни обгаряния, но като видя Боб под себе си, забрави за всичко друго:
— Полях ли те? — запита с тревога той. Механикът знаеше, че съществува строго разпореждане какво може и какво не трябва да прави момчето на мостика, а ако се беше случило нещо, злополуката щеше да е станала в негово присъствие.
Боб също нямаше интерес да вдига шум около тази история, затова, като се опитваше да държи изгорената си ръка възможно най-естествено, отговори:
— Не, не, добре съм! А вие как сте? Мога ли да ви помогна с нещо?
— Донеси ми крема против изгаряне от аптечката. Изгарянията не са лоши, но здраво ме наболяват. Ще ги намажа тук. Няма смисъл да безпокоиш останалите.
Боб се усмихна неопределено и тръгна да донесе мазилото. По обратния път искаше да намаже малко мехлем върху обгорената си ръка, но болката при досега го разтърси толкова силно, че се отказа от по-нататъшни опити.
Докато помагаше на ранения моряк, една мисъл прониза съзнанието му и той се затича към каютата си веднага щом привърши работата си в машинното. Нуждата да говори с извънземния нарастваше ведно с увеличаването на болката.
— Ловецо! — заговори бързо той, тъй като беше сигурен, че наблизо няма никой, който да го разсейва. — Нали можеш да ме предпазваш от незначителни травми? Виж какво можеш да направиш с тази рана — и той показа току-що полученото обгаряне.
„Това, което мога, е да спирам кръвотечението и да унищожавам болестотворните бактерии — отговори Ловецът. — Да спра болката ти в този случай ще означава да прекъсна нервните пътища — изгарянията не са порязване.“
— Добре, защо не ги прекъснеш? Много ме боли!
„Вече ти казах, че не желая да правя нищо, което може да ти навреди. Нервните клетки се възстановяват изключително бавно, ако въобще успеят, а ти се нуждаеш от ръката си, нали? Болката представлява най-обикновено предупреждение.“
— Но какво да правя, за да можеш да лекуваш нараняванията ми?
„Трябва просто да избягваш да ги получаваш и освен това аз не лекувам, а просто те предпазвам от инфекции и мога да спирам кръвотечението. Не притежавам магически способности, каквото и да мислиш за мене. Аз съм се погрижил за раната ти — обвил съм я и съм блокирал отделянето на плазма, като това намалява значително болките ти, но повече не мога да направя. Както сам си забелязал, откак съм с тебе, раните ти не са така болезнени. Мислех да не говорим за това, но след този случай настоявам да бъдеш по-внимателен в действията си — толкова внимателен, колкото и в случай, че не подозираше за моето присъствие. Иначе ще заприличаш на човек, който не спазва правилника за движение, защото си е осигурил сервизното обслужване на автомобила. Говоря ти съвсем сериозно.“
Ловецът беше направил и още нещо, за което не спомена. Изгарянето е една от травмите, при които най-често се получава шок — по-главните кръвоносни съдове се отпускат и кръвното налягане спада, губи се контрол над температурата и това обикновено води до припадък. Като осъзна тази опасност, Ловецът се обви около кръвоносните съдове и в синхрон със сърдечния ритъм на момчето известно време осигуряваше нормалното налягане в тях така, че то не усети дори характерното гадене — един от първите признаци за изгубване на съзнание.
В този ден за първи път домакинът и гостът си говореха по-рязко. За щастие Боб напълно съзнаваше, че думите на Ловеца не са увъртане, и това му помогна да потисне донякъде раздразнението от отказа на извънземния. Той се успокояваше с факта, че поне няма да получи инфекция или някакво друго усложнение.
Но все пак момчето трябваше да преосмисли периода, през който щеше да се наложи да живее с Ловеца. То си го представяше като някакъв земен рай — мислеше си, че няма да се бои от всевъзможни рани, натъртвания и други травми от този род, но ето че не се получаваше точно така. По едно време му се искаше дори да запита извънземния какво може да направи, че да не го хапят разните там комари и други мушици, но сега му беше неудобно дори да помисли за това. Боб трябваше само да изчаква и да наблюдава.