Над тях се спусна тиха и спокойна нощ. Боб, вече приключил с проверките на техническото състояние на кораба, остана до късно на командния мостик, като мълчаливо гледаше морето и от време на време разменяше по някоя дума с рулевия. Към полунощ най-после тръгна към кърмата. Там постоя известно време, като наблюдаваше разпенения и проблясващ в мрака килватер на танкера, и си мислеше за приликата между необятния океан и неизбродната планета, която Ловецът може би трябваше да претърси. Най-накрая се отправи към каютата си.
През нощта вятърът се усили и на сутринта, когато Боб се появи на палубата, вълната беше доста висока. Това беше удобен случай за Ловеца, който веднага се зае с причините за морската болест и на нейната същност, но в края на краищата откри, че беше невъзможно да се направи нещо за момчето, без да се увреди вестибуларният му апарат. За късмет на Боб след няколко часа вятърът утихна и вълнението спадна — танкерът беше минал по периферията на бурята.
Момчето бързо забрави неразположението си и отново се присламчи към екипажа, тъй като много добре знаеше, че няма да стигнат до острова преди пладне. През цялата останала част от сутринта той се щураше между носа и мостика, като нетърпеливо се взираше в далечината към родния дом, към приятелите и към опасността, въпреки че не си даваше съвсем ясна сметка за нея.
ГЛАВА VIII
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
Въпреки че според местните понятия островът беше „висок“ — това означава, че подводната планина, която съставляваше неговата основа, се издигаше доста над повърхността на водата, а не едва до нивото на вълните, както беше при „ниските“ острови, — неговата най-висока точка беше само на тридесетина метра над морското равнище. Затова той се появи на хоризонта едва когато корабът беше достигнал почти до него. Узнавайки вестта от Боб, Ловецът огледа внимателно това, което можеше да се види от такова разстояние. След известно взиране в бъдещия си ловен участък извънземният реши, че е дошло времето да бъдат изяснени някои обстоятелства около плана им за действие.
„Боб — започна той, — зная, че гледката ти харесва, но надали оттук ще успеем да видим нещо повече, а и вероятно след около два часа ще хвърлим котва. Ако нямаш нищо против, бих искал още един път да погледна картата ти.“
Въпреки че извънземният не можеше да изразява никакви чувства при този начин на общуване, Боб усети, че моментът не е подходящ да откаже.
— Добре, Ловецо! — съгласи се той и се отправи към каютата си, където беше оставил картата. Когато най-после парчето хартия беше извадено и разстлано върху койката, Ловецът премина направо към същността.
„Боб, ти мислил ли си как ще заловим нашето приятелче? Досега никога не съм отговарял на въпроса ти как бихме могли да го направим.“
— И аз съм се чудил защо не ми отговаряш. Вашата раса ми е непозната и доста странна, затова си помислих, че може би ще го подушиш или нещо подобно. Предполагам, че няма да можеш да го видиш, ако е като тебе. Имаш ли някакви приспособления, с които да го откриеш?
„Не ми говори за това! — Ловецът се въздържа от други обяснения. — Нямам никакви уреди. Това е твоята планета — ти как би подхванал цялата работа?“
Боб се замисли и след малко отговори:
— Предполагам, че ако успееш да проникнеш в тялото на някое човешко същество, ще можеш да разбереш дали там има друг от твоята раса или не — това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос. — Колко време ще ти отнеме това? Ще ти бъде ли достатъчно времето, докато например се ръкувам с някого?
„Не. За да се вляза в тяло като твоето, без да бъда усетен, са ми нужни няколко минути, а ако прекратиш ръкостискането си с другия човек, докато част от мене все още се намира в неговото тяло, това би било неприятно и за трима ни. Ако напускам тялото ти нощем, когато всички спят, вероятно бих могъл да проверя целия остров, но ще действам прекалено бавно, а и ще бъда в неизгодна позиция, когато открия нашето приятелче. Разбира се, аз съм този, който ще проверява, но трябва да съм съвсем сигурен в почвата под краката си, преди да започна някакви действия, затова искам да чуя какви са твоите идеи по въпроса.“
— Не съм запознат със стандартните ти начини на действие — изрече тихо Боб — и не мога веднага да ти отговоря как можем да го открием, но ми се струва, че бихме могли да проследим неговото движение от момента на приземяването му, за да открием с кои хора евентуално е могъл да влезе в съприкосновение. Можем ли да направим това?