„Ако трябва да отговоря с една дума — да. Бихме могли да проследим вероятното му придвижване. Това може би няма никаква връзка със сегашното му местонахождение, но все пак мисля, че съм в състояние доста точно да определя какво би направил нашият общ враг във всяка една ситуация. За целта, разбира се, ми е необходимо да познавам всичко в детайли — всичко, което можеш да събереш като информация, и тогава вече мога да стигна до някакви заключения.“
— Това мога да направя — отговори Боб. — Добре, започваме от мига, в който той е достигнал до острова, ако все пак е на нашия остров. Някакви идеи?
„Ще започнем по-отрано. Преди да обсъждаме на кой бряг би могъл да излезе, нека се опитаме да предположим къде се е приземил. Би ли ми показал на картата къде точно те видях за първи път?“
Боб кимна и посочи с пръст една точка. В северозападния край на по-дългото от двете рамена на острова имаше нещо като нос в морето, от който започваше рифът. В началото си той тръгваше на север, а след това извиваше на изток и после на юг, като по този начин затваряше лагуната. Пръстът на Боб сочеше източната страна на този нос.
— Това — каза той — е единственият истински плаж на острова. Само тук рифът не прегражда брега. Това е любимото ни място и с момчетата винаги ходим да плуваме там, както и в деня, в който сме се срещнали — ясно си спомням акулата.
„Много добре — продължи Ловецът, — преди да навлезем в атмосферата на Земята, бях включил автопилота — значи съм бил с малко повече от метър отклонение спрямо параболата на неговия полет. След това видях, че приближаваме опасно, и преминах на курс отдалечаване на ръчно управление, но по същата парабола. Въпреки страничните атмосферни влияния върху полета ни по време на приземяването не вярвам беглецът да е паднал във водата на повече от миля-две от моя кораб. Наблюдавах го на скенера си през цялото време, докато падахме, а уредът ми е с обхват десет градуса.
От друга страна, най-вероятно не съм катастрофирал много далече от брега. Имаш ли представа каква е дълбочината на водата около острова?“
— Не зная колко е, но трябва да е доста дълбоко, защото големите кораби идват почти плътно до рифа.
„Точно както си мислех — аз катастрофирах в някаква плитчина. Беглецът трябва да е паднал на около миля-две от този нос. — Ловецът очерта с по-светло петно върху ретината на момчето малък участък от брега. — Сигурен съм, че не е паднал върху брега, защото моите уреди показваха как корабът му потъва, след като се беше ударил във водата. Не може да се е приземил в лагуната, тъй като тя според тебе е прекалено плитка и той би достигнал до дъното почти мигновено и приборите ми щяха да го отчетат. Предполагам, че е потънал най-малко на сто и петдесет метра.
Тогава можем да заключим, че се е приземил в този полукръг от две мили, чийто център е разположен на срещуположния бряг. Не можем да бъдем сигурни в това, но като начало не е зле. Имаш ли някаква друга идея?“
— Само няколко въпроса. Колко време би му отнело да излезе на брега?
„Въпросът ти е много уместен. Ако е имал късмет като мене, това е въпрос на няколко часа. Но ако е попаднал в дълбоки води или е по-предпазлив, би могъл да прекара дни и дори седмици на морското дъно въпреки недостига на кислород. Аз например никога нямаше да атакувал акулата и да правя опити да плувам, ако не бях сигурен, че брегът е наблизо.“
— Как беглецът би могъл да разбере правилната посока, в която да тръгне? Той може все още да си стои на дъното.
„Това, разбира се, е възможно. Все пак мисля, че за него не е било голям проблем да определи местоположението на острова, тъй като през онази бурна нощ прибоят със сигурност му е подсказал къде е брегът, а и стръмното дъно също би му донесло допълнителна информация. Но нашето приятелче е всепризнат страхливец и това може да го е задържало по-дълго близо до кораба му.“
— Тогава, за да можем да продължим нататък, би трябвало да изследваме дали не е оставил следи в този участък. Нали така? И ако е излязъл на острова, какво би направил след това — същото, което и ти ли?
„Предположението ти е съвсем правилно. Той ще потърси някакъв домакин, и то възможно най-бързо, но дали за целта ще остане да дебне или пък ще тръгне да си търси нещо подходящо — това никой не може да каже. Ако близо до мястото, където е излязъл на сушата, има някакви следи от разумна дейност, той веднага би се отправил към тях, тъй като теоретично погледнато, рано или късно там ще дойдат съществата, които са ги оставили. Но за да мога да направя каквито и да било заключения, трябва да познавам всички обстоятелства.“