Боб леко кимна с глава. След малко запита:
— Какви следи се надяваш да открием на това място и ако не успеем да намерим нещо, как ще действаме нататък?
„Не зная.“
Това не беше никакъв отговор, но тъй като извънземният не показваше никакви признаци, че има намерение да даде допълнителни пояснения, Боб започна да се изнервя от напразното очакване. Безпокоеше го фактът, че дори за неспециалист като него методите, които бяха набелязали току-що, изглеждаха съвсем необещаващи. Юношата трескаво напрягаше ума си, като отчасти се надяваше, че неговият гост ще си припомни някоя допълнителна техника на своята раса. Изведнъж му хрумна нещо.
— Ловецо, сетих се! Спомняш ли си, че единственият момент, когато си имал възможност да се приближиш към мене, е било, когато съм спял? — Ловецът потвърди. — Добре, тогава това ще важи напълно и за твоето приятелче — той не може да се доближи до буден човек или поне не може да го направи, без да бъде видян. Ти казваш, че за проникването в тяло като моето са необходими няколко минути. В такъв случай, дори ако твоят беглец не се интересува дали ще увреди здравето на своя бъдещ домакин с бързото си проникване, той в никакъв случай не може да остане незабелязан. Следователно, ако проуча кой си е почивал близо до водата в този участък през последните няколко месеца, това би стеснило значително кръга на възможните домакини. Близо до морето има само няколко къщи. Тази на Норм Хай е непосредствено до брега, а и най-вероятно хората, които си правят пикници на това място, няма да са чак толкова много. Какво ще кажеш?
„Може би си прав. Струва си да проверим, но трябва да помниш, че няма точка от острова, до която Дивечът да не може да достигне, стига да има достатъчно време на разположение. А от друга страна, всеки човек има нужда от сън — дори и да не го знае, беглецът ще достигне до това заключение по пътя на разсъжденията. Но ти наистина си прав, че вероятно е някой, който е посещавал именно този участък.“
Внезапната промяна на работата на двигателите прекъсна по-нататъшното обсъждане на идеята. Боб се изкачи на палубата и видя, че танкерът вече беше стигнал до острова и сега подхождаше към западния проход в рифа. Момчето почти пробяга разстоянието до носа на кораба, откъдето съвсем ясно се виждаха лагуната и опасващият я риф.
Ловецът огледа внимателно очертанията на рифа и стигна до заключението, че надали ще се наложи да го проучват по-основно, тъй като никое човешко същество не можеше да прекара там по-дълго време, което пък правеше това убежище неприемливо за беглеца. Дълги участъци от кораловата бариера се показваха над повърхността едва-едва, но пяната на вълните, които се разбиваха в тях, издаваше недвусмислено разположението им. На места рифът се издигаше дотолкова, че върху него имаше прораснали храсти, а тук-там дори и палми. Докато корабът преминаваше през прохода, Ловецът си даде сметка, че ако се съди по назъбения профил на рифа, човек надали би могъл да измине спокойно дори няколко метра по него, а теченията, създавани от разбиването на вълните, правеха всеки опит за изследване с лодка равносилен на самоубийство. Дори огромният и добре обезопасен танкер следваше покорно редицата от шамандури, обозначаващи средата на канала.
Вътре в лагуната корабът продължи да се движи в очертания канал, за да избегне плитчините. От двете им страни върху няколко квадратни мили бяха разположени някакви правоъгълни съоръжения и Ловецът заключи, че това трябваше да са резервоарите, за които Боб му беше разказвал. Всеки от тях заемаше площ около стотина квадратни метра, но стените им се издигаха едва на метър и половина над повърхността на водата. Дори най-близката до тях беше прекалено далеч, за да бъдат различени някакви подробности, но Ловецът беше почти сигурен, че са покрити с нещо от рода на стъклени плоскости. Всички бяха свързани помежду си с мостчета, последното от които извеждаше на брега.
Пред носа на танкера се виждаше някакво подобно съоръжение, но предназначението му стана ясно едва когато го доближиха. И то като останалите резервоари беше с правоъгълна форма, но се издигаше доста по-високо над водата — на височината на средната част на танкера. Повърхността на съоръжението беше заета от цистерни, помпи и други механизми, чието предназначение оставаше тайна за извънземния. Върху участъка от платформата, към който приближаваха, бяха натрупани дебели швартови въжета и огромни шлангове, а около тях се суетяха неколцина души, заети с работата си. Съоръжението явно беше петролният док на острова, за който му беше говорил Боб.