И двамата се загледаха с интерес, тъй като танкерът се плъзна в дока и пристана точно срещу фендерите. Без да се губи излишно време, шланговете бяха прехвърлени на борда и прикрепени, след което помпите от платформата с ръмжене започнаха да изливат добива от последната седмица в танковете на кораба. В този момент някакъв вик привлече вниманието им.
— Боб, Боб! Искаш ли помощ за багажа? Да го свалим ли на брега? — извика Тероа към момчето.
— Да, благодаря! — извика в отговор Боб. — Ей сега идвам!
Той хвърли още един поглед наоколо, усмихна се широко и се втурна към кърмата. Момчето забеляза, че по железния мост, който свързваше платформата с брега, с бясна скорост приближава джип. Юношата нито за миг не се усъмни кой може да е шофьорът му.
Свалянето на багажа върху дока бе извършено за рекордно кратко време, но джипът пристигна по-бързо. Момчето остави последния сандък с дрехи изцяло на грижите на моряка и се втурна да посрещне мъжа, който слезе от колата. Ловецът наблюдаваше всичко с интерес и с известна съпричастност.
Дори ако извънземният виждаше човешко лице за първи път, той пак би открил изумителната прилика между баща и син. Бащата беше доста по-висок от Боб, но иначе притежаваше същата черна коса, същите сини очи и прав нос, същата широка и усмихната уста и волева брадичка.
Момчето бурно изрази радостта си, което явно беше свойствено за възрастта му, докато бащата, въпреки че прикриваше вълнението си от срещата, беше значително по-въздържан. Тези дреболии не убягнаха от вниманието на Ловеца. Извънземният осъзна, че им предстоеше едно много важна задача — г-н Кинард трябваше да бъде убеден, че в момента синът му е в цветущо здраве. В противен случай свободата на действията им можеше да се окаже силно ограничена. След като си помисли това, Ловецът се заслуша с интерес в разговора. Боб буквално заля баща си с въпроси, които се отнасяха едва ли не до всички жители на острова. Отначало извънземният реши да смъмри домакина си, че започва издирването толкова прибързано, но след това разбра, че мисълта за задачата им в момента е доста далеч от ума на момчето. То просто се опитваше да научи всичко, което се беше случило в негово отсъствие през последните пет месеца. Детективът се поуспокои и се приготви да чуе отговорите на г-н Кинард с надеждата да открие нещо, което можеше да му влезе в работа, но остана разочарован, тъй като мъжът прекъсна потока от въпроси със смях:
— Боб, момчето ми! Не мога да зная какво е правил всеки човек от острова по времето, когато не си бил тук. Ще имаш възможност да ги попиташ сам. Аз ще остана тук, докато натоварят танкера, а ти най-добре вземи джипа, за да можеш да закараш багажа си вкъщи. Майка ти също иска да те види. Надявам се да й отделиш малко време, а и приятелите ти са още на училище. Чакай малко!
Той отвори кутията с инструменти на джипа и започна да рови сред безбройните центрове, секачи и гаечни ключове, докато най-после откри връзката дебеломери, която му бе необходима. В това време Боб беше помръкнал.
— О, боже, и аз също трябва да ходя на училище, нали? Съвсем бях забравил, че този път не се връщам за ваканция.
Г-н Кинард се засмя, защото не знаеше истинската причина за загрижеността на сина си.
— Добре, татко, ще закарам багажа вкъщи. Ще се видим ли на вечеря?
— Разбира се. Да върнеш джипа тук веднага щом си свършиш работата с него и да не съм чул каквато и да е забележка, че се нуждая от раздвижване!
Боб улови шегата във въздуха:
— О, не! Но в никакъв случай няма да мога да върна колата, преди да съм се приготвил за плажа — отговори той, отново в отлично настроение.
След като се посмяха още малко, Боб седна зад волана и потегли към дома. След железния мост, точно според описанието на момчето, следваше около четвърт миля път с настилка, откъдето се включиха в главното шосе. Вляво, по посока на по-късия дял на острова, беше разположена поредица от огромни хангари от гофрирана ламарина, а зад очертанията на възвишението можеха да се видят бетонните контури на най-малко още един резервоар за култури. Ловецът реши при удобен случай да попита момчето защо тези постройки не са във водата като останалите.
На следващия разклон складовете отстъпваха място на къщите, които в по-голямата си част бяха откъм страната на морето. Но една от тях, малко по-встрани от останалите, беше разположена почти до разклона. В огромния й двор се трудеше усилено висок мургав младеж. Когато Боб го видя, рязко натисна спирачки и едновременно изсвири оглушително с уста. Усърдният градинар се изправи, погледна изумено и се втурна към пътя.