Къпането не продължи много — тук брегът не беше защитен от рифа и вълните бяха доста тежки. Скоро момчетата се почувстваха уморени и излязоха от водата. Те сгънаха бельото и ризите си, нарамиха ги и се спуснаха надолу по брега. Още преди да потеглят, Ловецът издебна удобен момент и доста строго нареди на момчето да си сложи обувките. Боб се подчини на здравия разум в думите на извънземния и се обу, като този път не позволи на суетата си да вземе връх.
След няколкостотин метра близо до брега се появи рифът, който продължаваше надолу покрай плажната ивица. По тази причина броят на изхвърлените от морето предмети намаляваше значително и самият бряг беше доста по-чист. Точно тук щастието се усмихна на момчетата — една съвсем здрава дълга и дебела дъска беше преминала по някакъв начин през бариерата на рифа и сега лежеше върху пясъка в краката им. Приятелите съвсем съзнателно се въздържаха от обсъждането на възможността въпросното благо да е доплавало от другата страна на острова, където се извършваха някакви строителни дейности. В мислите си те вече виждаха поправената си лодка. Момчетата дружно преместиха дъската над най-високата точка на прилива, а Малмстром дори написа името си на пясъка до нея. Те я оставиха на това място и се заизкачваха, за да преминат на срещуположния бряг.
На южния бряг, който опасваше цялата югоизточна страна на по-дългото разклонение на острова, момчетата не намериха нищо, заслужаващо внимание. Близо до крайната точка на тяхната разходка групичката се натъкна на изхвърленото от вълните тяло на един скат и Боб, спомняйки си как Ловецът е достигнал до брега, се наведе над рибата и започна да я изучава внимателно. Скоро до него се приближи Хай, но никой друг не се опита да разбере интереса на Боб, тъй като трупът беше престоял известно време на брега и близостта с него не обещаваше приятни усещания.
„Много добър начин за губене на време — отбеляза Ловецът, когато момчето се изправи, — доколкото това ни засяга, разбира се.“
Този път извънземният безпогрешно беше разгадал хода на мислите на Боб. Момчето тихо потвърди това заключение, преди още да си даде сметка, че не са сами.
Както се очакваше, Боб закъсня за вечеря. С общите усилия на цялата група скъпоценната дъска беше довлечена до заливчето, където беше лодката. Дългият следобед, прекаран на слънце и чист въздух, даде своите плодове. Като скъп спомен за незабравимите часове Боб отнесе у дома първите симптоми на солидно слънчево изгаряне. Дори Ловецът не беше усетил как стана това, за да се опита да накара момчето поне да се облече, а и сам да предприеме необходимите мерки.
Извънземният за разлика от Боб виждаше и положителната страна в изгарянето. То беше много по-убедителен аргумент от всички опити на Ловеца да внуши на момчето да не оставя грижата за собственото си здраве изцяло на своя гост. Той не се обади през цялата нощ, докато младежът се мяташе в леглото, без да мигне, подлудяван от допира до завивките, като остави домакина си да достигне до този извод съвсем сам. Боб беше силно раздразнен от поведението си през деня — не си спомняше някога да е бил толкова непредпазлив — и намираше единственото извинение във факта, че се беше прибрал по никое време. Но след известен размисъл осъзна, че може би не е съвсем прав в разсъжденията си, и това го раздразни още повече.
На сутринта Боб слезе на закуска без никакво настроение, демонстрирайки изгоряла до огненочервено кожа. Беше го яд на самия себе си, сърдеше се на Ловеца и едва понасяше всички останали. Баща му го погледна и се почуди дали ще е редно да се усмихне, но реши, че ще е по-добре да не го прави, и вместо това заговори с известно съчувствие:
— Боб, мислех си, че ще е редно днес да отидеш до училището, за да се запишеш, ала като те гледам, май ще е по-добре да постоиш на хладно. Не вярвам да ти мине преди понеделник.
Боб кимна облекчено — той въобще беше забравил за училището.
— Мисля, че си прав — отговори момчето. — И без това съм пропуснал тази седмица — вече е четвъртък. Все пак ми се щеше да отскоча да хвърля един поглед.
Баща му го погледна внимателно и след това отбеляза:
— На твое място бих размислил два пъти, преди да изляза на този пек с кожа като твоята.
— Той въобще не иска да мисли — отсече г-жа Кинард. — На тебе се е метнал.
Без да отговори нищо на тази забележка, главата на семейството отново се обърна към Боб:
— Все пак гледай да не се показваш много-много на слънце и ако толкова желаеш да се отдадеш на изследователска дейност, не би било лошо да съсредоточиш усилията си върху гората — там поне ще бъдеш на сянка.