Първоначално избягна контакта с нервите и кръвоносните съдове и се вля във всички пространства между мускулите и вътрешностите на акулата, които успя да открие. Рибата се укроти веднага, щом това, което беше в устата и тялото й, престана да изпраща осезателни послания на нищожно малкия й мозък. Тя не притежаваше никаква памет за каквото и да било. За Ловеца успешното проникване беше само началото на една сложна дейност.
Най-напред най-важното — кислородът. В клетките на повърхността на неговото тяло имаше абсорбирано известно количество от ценния елемент, напълно достатъчно за няколко минути живот, но той вече можеше да го вземе от тялото на създанието, което също консумираше кислород. Ловецът незабавно промуши няколко микроскопични тентакули между клетките на кръвоносните съдове и започна да граби скъпоценния товар на кръвните телца. Той се нуждаеше от съвсем малко кислород и на своята родна планета беше живял години по този начин — в тялото на някое разумно аеробно същество, което напълно съзнаваше неговото присъствие. Този път беше получил доста, и то без всякакви усилия.
Втората необходимост беше възможността да вижда. Неговият домакин вероятно притежаваше очи. Подкрепен от получения кислород, Ловецът започна да ги издирва. Той, разбира се, можеше да изнесе извън тялото на акулата свой зрителен орган, но нямаше да успее да го направи толкова незабелязано, че действието му да не хвърли хищника в тревога. Освен това очите на самото създание обикновено се оказваха доста по-добри от тези, които той можеше да си направи.
Проучванията му обаче бяха прекъснати съвсем скоро. Катастрофата, както и сам бе предположил, се беше случила в непосредствена близост до брега. Срещата с водния обитател беше станала в плитчините. Акулите не са големи любители на неприятностите и беше трудно да се разбере защо тази се намираше толкова близо до прибоя. По време на двубоя между Ловеца и рибата последната се беше оставила на вълните, които я бяха доближили почти плътно до брега, и след като вниманието й вече не беше заето с неканения гост, тя се опита да се върне в дълбоки води. Сега, когато системата за ограбване на кислорода беше вече разположена, а акулата напрягаше всички свои сили, започна поредица от химични изменения, които привлякоха вниманието на извънземния.
Дихателната система на рибата действаше при много неизгодни условия. Разтвореният във водата кислород никога не е с особено висока концентрация и воднодишащите, дори и да са силни и едри, не разполагат с достатъчно голям резерв от този елемент. Ловецът не се нуждаеше от особено голямо количество, но се опитваше да натрупа запаси и това, съчетано с усилията на акулата и влаганата от нея максимална енергия, доведе до повишеното изразходване на кислород и до нарастването на недостига му. Оттук, разбира се, следваха два резултата: физическите сили на звяра започнаха да намаляват и същевременно количеството на скъпоценния елемент в кръвта му да се снижава. Когато забеляза това, Ловецът несъзнателно увеличи своето потребление и така затвори порочния кръг, който можеше да има само един изход.
Извънземният разбра какво се беше случило дълго преди акулата да умре, но не направи нищо за нея, въпреки че можеше да намали консумацията си на кислород, без това да го убие. Можеше и да се измъкне от тялото на рибата, но нямаше намерение да се остави да бъде носен от вълните в открито море, почти безпомощен, и да се осланя на милостта на първото същество, което ще е достатъчно голямо и силно, за да го поеме целия. Той остана и продължи да поглъща животворния елемент, тъй като осъзнаваше, че неимоверните усилия на рибата идеха от борбата й с вълните в стремежа да се отдалечи от брега, към който Ловецът се стремеше. Междувременно прецени съвсем точно мястото на акулата в еволюционната скала и вече нямаше такива угризения, че ще я убие, каквито би изпитал, ако тя беше разумно същество.
Хищникът умря сравнително бавно, въпреки че изгуби сили след съвсем кратко време. След като рибата прекрати борбата, Ловецът продължи да търси очите й и като че ли ги откри. Той оформи пласт от своята тъкан в пространството около клетките на ретината и зачака времето, когато ще има достатъчно светлина, за да може да вижда. И тъй като мъртвата акула показа обезпокояващи признаци на потъване, извънземният изкара извън тялото й допълнителни тентакули, за да улови всяко мехурче въздух, което бурната вода би могла да донесе. Той постепенно натрупваше така получените въздушни запаси заедно с отделения от самия него въглероден двуокис в коремната кухина на рибата, за да я задържи на повърхността. За тази цел беше необходимо съвсем малко количество газ, но на прекалено дребния Ловец му беше нужно доста време, за да отдели бързо такъв голям за възможностите му обем.