— Това, което виждаш в момента, може да бъде разпознато лесно. Това е протозон — амеба от вид, предизвикващ болестта дизентерия. Той е по-голям, отколкото обикновено са болестотворните организми.
— Виждал съм подобни в часовете по биология в училище — каза Боб, — но не знаех, че предизвикват болести.
— По-голямата част от тях не, но виж сега този, който е доста по-дребен. Предишният не беше истински микроб, обаче този тук при благоприятни за него условия би предизвикал коремен тиф, въпреки че на острова не сме имали отдавна такъв случай. Следващият микроб е още по-малък и предизвиква холера.
— Прилича на саламче със завързан за единия му край конец — отбеляза Боб, като откъсна поглед от микроскопа.
— Можеш да го разгледаш по-добре с обектива за голямо увеличение.
Д-р Сийвър постави нужния обектив и седна на стола си, докато Боб погледа още малко.
— Това горе-долу е пределът на възможностите на моя уред. Има и още по-малки бактерии — някои от тях са вредни, други не. Има и още по-малки организми, наричани рикетсии, които може и въобще да не са бактерии, има и вируси.
Боб вдигна очи от микроскопа и успя да постигне най-трудното — да изглежда достатъчно заинтересуван, без да издава, че именно това е била целта на посещението му.
— А можете ли да ми покажете вирус? — попита той, като предварително знаеше отговора.
— Тъкмо това се опитвам да ти обясня. Съвсем малка част от тях са заснети с помощта на електронен микроскоп — изглеждат малко като холерния микроб, който ти показах, и това е всичко. Всъщност думата „вирус“ дълго време е била израз на пълно незнание. Лекарите са стоварвали вината за болестите, които по една или друга причина приличат на предизвиканите от живи организми, подобни на тези, които ти показах, но чиито причинители са оставали неоткриваеми. Наричали са ги „неподатливи на филтриране вируси“, защото е невъзможно да се направи достатъчно фин филтър, в който те да бъдат задържани след прецеждане на секрета от болен екземпляр. Учените дори са успели да изолират вируси по химичен път и да ги кристализират, като при повторното разтваряне на тези кристали във вода вирусите причиняват същата болест, както и преди. Лекарите са правили опити, за да преценят размерите, формата и другите качества на вирусите, дълго преди да успеят да ги видят. Някои учени са мислели, а и още продължават да защитават това мнение, че вирусите са молекули, при това доста големи — значително по-големи от албуминовите. Нали си спомняш за албумина — белтъка на яйцето? Прочел съм няколко съвсем прилични книги по въпроса. Ти би могъл да постъпиш като мене, ако това те интересува.
— О, разбира се — отвърна Боб, като се стремеше да не изглежда прекалено въодушевен. — Да ви се намира някоя тук?
Лекарят се порови в съседния шкаф и след малко се върна, прелиствайки набързо обемиста книга:
— Тук нещата са обяснени добре, но ме притеснява, че е малко по-специализирана. Ако искаш, разбира се, можеш да я вземеш. Имах една друга, която беше по-подходяща за твоето ниво, но я дадох на някого.
— На кого точно?
— На някого от твоите приятели. Чакай да си спомня — на младия Норман Хай. Той напоследък живо се интересува от биология. Може би вече си чул за опита му да разгледа музея в Таити? Не зная точно кое го привлича по-силно — моята професия или тази на Ранс от лабораторията. Взе книгата преди доста време — трябва да има няколко месеца. Можеш да я вземеш от него.
— Непременно, благодаря ви! — Боб беше обмислил много сериозно следващите си думи. — А можете ли да ми кажете още нещо за химическото изолиране, за което споменахте преди? Звучи ми малко странно — да идентифицираш живи същества по химичен път…
— Както вече ти обясних, има известни съмнения дали вирусите са живи организми. А в тестовете, за които питаш, няма нищо необикновено. Чувал ли си за серумите?
— Да, но винаги съм мислел, че това са някакви вещества, които използвате за имунизиране против различни болести.
— Точно за това става дума. Но най-правилно би било да разглеждаме тези реакции като чисто химични. Тъканите на едно същество от определен вид винаги се опитват да се преборят със серума, направен от тъканите на същество от друг вид. Вземаме например животно, привикнало към човешки серум, и въз основа на реакцията на серума от това животно и някое непознато вещество можем да заключим дали то съдържа човешка тъкан или не. За отделните случаи, разбира се, нещата малко се видоизменят, но това е един от начините да се докаже например дали следите от кръв или друго органично вещество са от човек или от животно.