След като поджапаха из водата и повървяха известно време през гъстата растителност, те най-после довлякоха купчината инстручменти до мястото, където ручеят се вливаше в лагуната. Лодката и дъската си бяха на мястото и това накара всички да въздъхнат облекчено. Нямаше никакъв риск някой да вземе лодката им „назаем“ дори да беше здрава, но виж, дъската беше друго нещо. Нямаше две мнения по въпроса — Колби беше потрошил лодката зле. От плоското й дъно беше откъртено голямо парче от обшивката и на негово място сега имаше пробойна, широка около десет сантиметра и дълга близо петдесет.
Момчетата не бяха професионални дърводелци, но лодката беше обърната с дъното нагоре и повредената дъска извадена по цялата дължина за рекордно кратко време. Заменянето й с новата вече не беше толкова лесна работа. При първия опит новото парче се оказа малко по-тясно на места, тъй като те нямаха никакъв опит в напасването и не бяха проследили внимателно профила на пробойната. При втория опит се оказа, че тук-там парчето е по-широко, но в края на краищата, след като поработиха здравата, момчетата най-после му придадоха желаната форма и размери и го прикрепиха към дъното с пироните, които бяха запазили от предишното парче. В крайна сметка закърпеното място не изглеждаше никак зле.
Без да губят време, приятелите пуснаха лодката на вода, измъкнаха греблата от храстите и наскачаха в нея. Те бяха решили да оставят дъската да се накисне добре и да проверят непропускливостта и здравината на новата сглобка в морски условия и тъй като всички бяха отлични плувци, нищо не ги заплашваше. Новият шев протече, но съвсем слабо и двете по-малки момчета с кокосови черупки в ръце напълно се справяха с изгребването на водата, Боб и Късия гребяха, а Райс беше на руля.
Боб изведнъж си даде сметка, че лицето на приятеля му беше изгубило характерното си изражение и като се поразрови из най-пресните си спомени, установи, че Райс изглеждаше по този начин още от деня на завръщането му. Кинард се опита да привлече вниманието му:
— Какво става с Тип? Не съм го виждал, откак съм се върнал.
— Никой не знае — лицето на червенокосия помръкна. — Изчезна преди много време — доста преди Коледа. Къде ли не го търсихме! Опасявам се, че се е опитал да преплува до островчето, където е резервоарът на Норм — няколко пъти ходихме дотам без него, и го е нападнала акула, въпреки че това не звучи съвсем правдоподобно. Разстоянието е едва няколко метра, а и не съм виждал жива акула толкова близо до брега. Просто се изпари.
— Много странно. А провери ли из горите?
— В някои. Нали знаеш колко е трудно да се претърсят. Все пак ако беше жив, трябваше да ни чуе. От друга страна, там няма нищо, което да представлява някаква опасност за него.
Боб кимна.
— Прав си. Като си помислиш, там няма дори змии. — После попита: — А какъв е този резервоар на Норм? Да не е решил да конкурира „Пасифик фюълс“?
— Не, разбира си — отвърна Хай, като замалко се откъсна от изгребването. — Просто изчистих добре един от естествените басейни на рифа и го оградих. След това направих от него нещо като аквариум. Отначало беше само за развлечение, но има някои списания, които публикуват снимки от подводния свят, и ми се иска да изпратя няколко цветни филма. Проблемът е, че нищо не може да оживее задълго в басейна — дори коралите умират.
— Предполагам, че не си ходил там, откак лодката е счупена. Хайде да отидем да хвърлим едно око.
— Ами, ходя дотам с плуване всеки един-два дни или с Ху, или с Късия. Върви си все така. Не зная дали ще успеем да отидем и да се върнем преди вечеря — изглежда сме поправяли лодката доста време, защото слънцето след малко ще залезе.
Останалите погледнаха нагоре и едва сега си дадоха сметка за това. Родителите им отдавна се бяха отказали от опитите си да ги убедят да не скитосват непрекъснато из острова и из лагуната, но по отношение на времето за хранене беше постигнато негласно споразумение. Без излишни приказки Райс насочи лодката към устието на потока, а Боб и Късия наблегнаха върху греблата.
Боб гребеше съвсем машинално. Накъдето и да се обърнеше, виждаше най-различни неща, но никое от тях като че ли не можеше да му помогне при рещаването на проблемите му. Ловецът настояваше да проверят Тероа, но дори и той не го правеше — не защото имаше някакви основания да го подозира, а само защото младежът скоро щеше да напусне острова. Това му напомни за разговора им с Чарли тази сутрин и той се зачуди дали полинезиецът е успял да намери Райс по време на обедната почивка.
— Някой да е виждал Чарли Тероа днес? — попита Боб.
— Не — отговори Малмстром. — Той идва по два дни седмично да учи навигация, но днес не се е мяркал. Като че ли някога ще опре до навигацията!