— Всеки, който го познава, не би допуснал подобно нещо — гласът на Райс беше изпълнен с насмешка. — Аз например бих наел когото и да е, но поне да стои буден на работното си място.
Боб прикри усмивката си:
— Той все пак май върши някаква работа в тяхната градина.
— А, със сигурност — под надзора на майка си и с помощта на сестрите си, защо не? А миналата есен като си заспа сладко в лодката, пълна с динамит…
— Ти си луд!
— Ти си мислиш така. Изпратили го с една лодка динамит за прочистване на източния проход на рифа и му казали да изчака там. След двадесетина минути баща ми го намерил — бил швартовал лодката зад някакво храстче върху скалата и спял мъртвешки сън — просто бил решил, че това е най-подходящото време за следобедна дрямка. Извадил е късмет, че в лодката не е имало детонатори, нито пък силна вълна, която да го удари в рифа.
— Може да не е било късмет — възрази Боб, — той просто е знаел, че на борда няма детонатори, и се е чувствал в пълна безопасност.
— Може и така да е, но аз все още не мога да го забравя — ухили се заядливо Райс.
Боб погледна червенокосия, който беше малко дребен за годините си:
— Ако не престанеш да му се подиграваш, някой ден ще те удави, да знаеш. Освен това гратисчийското пътуване с кораба не е ли било твоя идея?
Райс можеше веднага да възрази, и то с пълно право, и да попита какво общо има това с темата на разговора им, но просто си замълча. След минута дъното на лодката застърга по пясъка.
ГЛАВА XI
ПОДХЛЪЗВАНЕ…
Едва след като се прибра у дома, Боб си спомни, че е пропуснал да пита Хай за книгата на доктора, но се успокои с мисълта, че на следващия ден щеше да има достатъчно време за това, а пък и тя надали щеше да му помогне много. Момчето прекара вечерта у дома, като се развличаше с четене и водеше дълги разговори с родителите си, а Ловецът волю-неволю трябваше да се задоволи с ролята на пасивен слушател. Следващият предиобед беше значително по-плодотворен от гледна точка на детектива. Докато приятелите му бяха на училище, Боб се трудеше в градината около къщата и двамата имаха възможност да обмислят някакъв начин за проверка на младия Тероа, при който извънземният да разполага с достатъчно време. Момчето имаше намерение да остави Ловеца близо до къщата на Тероа вечерта и да отиде да го прибере на следващата сутрин, но детективът се противопоставяше твърдо на всяко предложение, което предполагаше той да се яви в цялата си прелест пред очите на своя домакин. Просто беше сигурен в ефекта, който щеше да предизвика желеподобното му тяло върху крехката психика на момчето. Боб не беше убеден в несъвършенството на своя план, но се съгласи с Ловеца, когато му беше обяснено, че нищо няма да му подскаже дали гостът, когото би приел в тялото си на сутринта след теста, е самият детектив или пък е неговият Дивеч — момчето нямаше никакво желание да пусне в тялото си зловредното създание.
Следобедът беше значително по-приятен. Боб посрещна приятелите си и без да губят време, отидоха направо при лодката. Този ден имаха достатъчно време и се отправиха на североизток, като се движеха плътно до брега. На греблата този път бяха Хай и Колби. Новата дъска вече беше поела вода и почти не пропускаше.
Плаването продължи около миля и половина и лодката беше изминала повече от половината разстояние, преди Ловецът да започне да разпознава местностите, за които беше слушал от Боб. Островчето, на което Хай беше направил аквариума си, беше наистина много близо до брега. То беше част от първия дял на рифа, разпростиращ се на североизток, и се намираше на един хвърлей от любимия плаж на момчетата. От брега ги деляха някакви си двадесетина метра, като водата тук беше съвсем спокойна — рифът предпазваше този естествен канал от тежките океански вълни. Ловецът внимателно прецени разстоянието, което се предполагаше, че е преплувало кучето, както и възможната дълбочина, и като ги съпостави с размерите на чудовището, с което се беше срещнал навремето тук, напълно се съгласи с твърдението на Райс, че хипотезата за нападение на акула е твърде неиздържана.
Самото островче представляваше коралово образуване, върху което се бяха натрупали достатъчно наноси, за да се прихванат няколко храста. То беше дълго около тридесет-четиридесет метра и широко близо десет. Басейнът се намираше в най-широката част и представляваше почти идеална окръжност с диаметър около шест метра. Той изглежда изобщо не беше свързан с морето, което бушуваше на няколко метра встрани. Норман каза, че е запушил подводните отвори с цимент, но че вълните обикновено прехвърлят скалата и запълват аквариума му с прясна вода. Както вече беше споменал, басейнът не вървеше добре — една мъртва летяща риба беше изплувала на повърхността, а по коралите, изграждащи вътрешните стени, не се виждаха никакви полипи.