След няколко минути напразни опити излязоха да си отдъхнат и да изработят нов, по-ефикасен начин на действие. Той се състоеше в следното — Боб щеше де се гмурне и да вмъкне единия край на канджата зад предмета, а Кенет след получаването на сигнал отдолу щеше да стъпи за опора върху извивката на басейна под корала и ще натисне напред, като по този начин ще освободи предмета от тежестта на заклинилия го блок. Двамата обуха обувките си, както би постъпил всеки здравомислещ човек, решил да стъпва в коралов басейн, и пристъпиха към действие. Първият опит беше неуспешен — Боб не закрепи добре канджата и тя се изплъзна, но вторият се увенча с освобождаването на странния предмет, който плавно се затъркаля към дъното. Боб вече беше издишал въздуха си и се устреми към повърхността. Той подаде глава над водата, вдъхна с пълни гърди и започна да обяснява нещо на Райс, когато изведнъж забеляза, че приятелят му го няма. За момент предположи, че Кенет се е гмурнал отново, за да извади плячката, но в този миг главата на Райс се подаде над отдръпващата се вълна.
— Помощ! Кракът ми… — главата му отново се скри под следващата вълна, която прииждаше, но вече стана ясно какво точно се беше случило…
Боб незабавно се гмурна и се опита да отмести кораловия блок, който след освобождаването на металния предмет се беше стоварил върху крака на Кенет и го беше затиснал. Опитът му беше напълно неуспешен. Боб изплува тъкмо когато вълната се дръпна и главата на Райс отново се подаде над водата.
— Не говори! Дишай! — извика съвсем изплашено Малстром. Кенет въобще нямаше намерение да прави нещо друго, освен жадно да вдишва.
Боб се огледа за канджата и след като я забеляза да плава на няколко метра встрани, се втурна към нея. Колби изчезна безмълвно по посока на лодката и се появи в момента, когато Боб се готвеше отново да се гмурне. В ръката си държеше кофата от басейна на Хай.
Всичко се разви толково бързо, че Малмстром и Хай не можаха да разберат какво става. Те гледаха недоумяващо Ху Колби и кофата, но момчето нямаше време за обяснения. То бързо отиде до това мястото, където се намираше заклещеният Райс, наведе се и захлупи кофата върху главата на червенокосия си приятел, като каза единствено:
— Дръж я така! — и отново млъкна.
За всеобщо учудване Райс схвана за какво става дума и се подчини, а когато следващата вълна придойде, той спокойно можеше да диша в пълната с въздух кофа. Боб, който не видя какво става, тъй като беше под водата и се опитваше да повдигне кораловия блок, се появи на повърхността и погледна с недоумение старнното приспособление, но после разбра.
— Да влезем ли? — попита разтревожено Хай.
— Мисля, че този път ще го махна — отвърна Боб. — Досега се притеснявах, че не му достига въздух, но вече всичко е наред. Чакай само да си поема дъх.
Той си почина минута-две, докато Хай окуражаваше заклещения им приятел, след това промърмори на Ловеца: „Ето затова не искам да идвам сам тук!“, и като стисна здраво канджата, се гмурна към дъното.
Този път намери по-добра опорна точка и натисна с всички сили. Блокът започна да поддава и момчето почувства, че почти е успяло, но точно тогава канджата се счупи и строшеното парче раздра кожата на гърдите му. За първи път Ловецът не му се скара, тъй като раната беше получена „на полето на честта“. Той веднага се погрижи за нея, без да негодува. Боб се устреми към повърхността.
— Струва ми се, че ще е по-добре, ако влезете да помогнете. Помръднах го, но канджата се счупи. Вземете другите канджи или пък греблата и влизайте.
— Може би ще е по-добре да отидем за лост — предложи Малмстром.
— Може би ще е по-добре да се оправим сами — парира Боб. — Скоро ще започне приливът и кофата вече няма да върши работа. Хайде!