Те швартоваха лодката към платформата от страната на брега, близо до стълбичката, извеждаща върху съоръжението, и докато Боб и Райс се справяха ловко с фалините, останалите се изкатериха догоре. Кен имаше известни неприятности при изкачването заради крака, който все още го наболяваше, но успя да се справи доста добре. След като всички се събраха върху платформата, спряха, за да се огледат и да преценят как да действат.
Докът представляваше съоръжение с внушителни размери дори за човек, запознат с подобни конструкции. Седмичният добив на нефт беше доста голям, а и производството непрекъснато се разширяваше. Складовите пространства бяха замислени така, че да поемат без затруднения все по-нарастващия приток от суров петрол. Четирите огромни цилиндрични резервоара направо поразяваха въображението, а внушителните сами по себе си помощни механизми и помпи изглеждаха съвсем миниатюрни в сравнение с тях. Всичко върху платформата беше построено от негорящи материали — стомана и бетон, а повърхността й беше подсигурена допълнително с множество дренажни отвори, така че противопожарната инсталация представляваше система от шлангове, които при евентуална авария щяха да изтласкат горящия петрол в морето с помощта на мощни водни струи.
Навсякъде около резервоарите бяха построени огромни хангари от гофрирани метални плоскости, изпълняващи същите функции като тези, които бяха разположени на острова. На брега, точно срещу платформата, имаше сложно полифункционално съоръжение, което служеше за дестилирането на бензин, охладителни и смазочни масла от суровия петрол, произведен тук. То беше построено, за да задоволява нуждите на острова, тъй като този начин излизаше по-евтин, отколкото същото количество суровина да се превози до рафинериите на Таити и след това да се докара пак тук под формата на готов продукт.
В момента обект на вниманието на момчетата бяха складовите помещения. Никой от тях не можеше да си представи за какво точно би могла да се употреби телена мрежа на острова, но все пак искаха да поровят из складовете, да проверят. Те се заизнизваха един след друг в тясното пространство между резервоарите.
По пътя им се случи нещо, което ги забави замалко. Когато се промъкваха покрай един от по-малките хангари, иззад ъгъла му се подаде една ръка, която хвана Райс за яката и го придърпа в сградата. Момчетата спряха за миг и се огледаха смутено, но след това се ухилиха разбиращо, тъй като до ушите им достигна гласът на Чарли Тероа. Той говореше нещо за пътуване гратис и за някаква работа и при това доста изразително, като през целия разговор не позволи на Кенет да си отвори устата. Боб се замисли дали щеше да е по-добре, ако беше предупредил рижия за намеренията на Тероа, но след това се успокои, че нищо лошо не можеше да се случи — бъдещият моряк беше толкова доволен от себе си. Въпреки това когато Райс излезе и се присъедини към групата, той имаше безпределно глупаво изражение. Зад него Чарли се хилеше победоносно и когато срещна погледа на Боб, намигна съзаклятнически.
— Какво търсите тук, дечица? — запита той.
— Същото, което и ти — парира Хай, който нямаше никакво намерение да си тръгва, докато все още имаше надежда да намери това, което му беше нужно. — Ти също нямаш никаква работа тук!
— Ако искаш, можеш да попиташ — отвърна съвсем спокойно Тероа. — Най-малкото помагам. А вие, предполагам, сте тръгнали да търсите нещо?
Това си беше чисто твърдение с едва доловим въпросителен оттенък към края.
— Не търсим нищо, което да ви трябва тук — отвърна отбранително Хай и тъкмо се канеше да се разпростре по-обстойно върху темата, когато някой го прекъсна:
— А откъде можем да сме сигурни?
Момчетата се обърнаха, за да видят кой говори, и откриха, че бащата на Боб се беше доближил незабелязано до тях.
— За нас е винаги удоволствие да ви услужим — продължи той, — стига да разполагаме с това, което ви трябва. На какво дължим визитата този път?
Хай обясни, без да се опъва повече — съвестта му беше съвсем чиста, тъй като той и без това имаше намерение да си поиска, а не да открадне мрежата, въпреки че все пак си беше намислил кого да поврънка.
Г-н Кинард кимна разбиращо:
— Може би ще се наложи да отскочите до новия резервоар за лост или нещо такова, но мисля, че можем да се постараем да намерим мрежа. Елате да видим!
Цялата група, включително и Тероа, го последваха по хлъзгавите метални плочи. Докато вървяха, Хай разказа за аквариума си и как бяха открили какво се е случило с него. Г-н Кинард беше добър слушател, но спря да се усмихва на сина си, когато чу за неговия „подвиг“ с влизането в басейн, за който се е предполагало, че е заразен. Боб за свой късмет не забеляза промяната. Разговорът му напомни за книгата, която му трябваше, и той попита Хай дали ще му я даде. Г-н Кинард не можа да се въздържи: