Когато най-сетне откъсна вниманието си от тази дейност, тътенът на прибоя се чуваше много по-силно и той разбра, че предположението му е правилно — придвижва се към брега. Вълните вдигаха и спускаха неговия необикновен сал по начин, който никак не му харесваше. Той предпочиташе плавното движение по хоризонтала, но това стана едва след като достигна плитчините.
Ловецът остана неподвижен за известно време, след като неговото средство за придвижване се спря на място, но всеки момент можеше да бъде отнесено отново назад към дълбоките води. Нищо подобно не се случи, а ревът на вълните започваше постепенно да утихва и водните струи, които се стоварваха върху тялото на акулата, ставаха все по-слаби. Той предположи, че бурята затихва. Отливът беше започнал, но това не оказа никакво влияние на положението, в което се намираше изхвърленото тяло на рибата.
С течение на времето приближаващият изгрев и изтъняващите буреносни облаци осигуриха достатъчно светлина, за да може Ловецът да види, че неговият среднощен домакин е далеч от обсега на тежките вълни. Очите на акулата не можеха да фокусират ретината си извън водата, но той откри, че във вътрешността на окото има друга фокална повърхност, и изгради ретина от собствената си тъкан на подходящо място. Очните лещи се оказаха почти съвършени, но той леко видоизмени тяхната крива и придоби възможност да вижда всичко около себе си, като същевременно оставаше скрит за чуждите погледи.
Буреносните облаци се бяха разпокъсали и в пространствата между тях на фона на просветляващото небе все още можеха да се видят най-ярките звезди. Тези пространства започнаха постепенно да се разширяват и когато слънцето изгря, небето вече се беше прочистило, въпреки че вятърът все още духаше яростно. Позицията на Ловеца не беше идеална за предприемане на някакви действия, но затова пък той можеше да наблюдава изцяло заобикалящата го обстановка. В едната посока брегът скоро достигаше до пояс от високи, стройни дървета, чиито корони бяха от еднакво дълги мечовидни листа. Ловецът не можеше да види какво има отвъд тях, макар те да не бяха толкова гъсти, че да затрудняват погледа, но позицията, от която наблюдаваше, беше доста под тяхното ниво. В противоположната посока се разпростираше наносен бряг, отвъд който се чуваше яростният рев на все още бушуващите вълни. Ловецът вече не виждаше океана, но направлението, в което би трябвало да се намира той, не будеше съмнение. Извънземният осъзна, че мястото, където се намираше в момента, вероятно е малък басейн, пълнещ се по време на буря, от който водата сега се оттича в океана през отвор, или прекалено малък, или прекалено висок, за да бъде преодолян от стихващите вълни. Това може би беше единствената причина акулата да заседне на брега — трупът й е бил прехвърлен тук от вълните и е останал след отлива.
По някое време той дочу безредни кресливи звуци и видя над себе си птици. Това много го зарадва — очевидно на тази планета имаше по-висши форми на живот от рибите и следователно имаше надежда той да се сдобие с някой по-подходящ домакин. Най-добре би било това да е разумно същество, тъй като при тях инстинктът за самосъхранение е много по-силно развит. Също така щеше да е целесъобразно да пътува на по-големи разстояния, това щеше да улесни задачата му да издири пилота на другия кораб. Ловецът напълно осъзнаваше, че е много възможно на тази планета да има сериозни затруднения при намирането на подход към създанията, които я обитават, може да не са привикнали към идеята за симбиоза.
Все пак всичко зависеше от късмета му. Дори на тази планета да имаше разумни същества, много възможно е те никога да не дойдат на това място, а даже и да го направеха, можеше и да не ги познае и по тази причина да не успее да се възползва от ситуацията. Най-добре беше да изчака — дори ако се наложеше няколко дни, да наблюдава кои форми на живот най-често се срещат наоколо, а след това вече можеше и да планира своето проникване в най-подходящата от тях. Пропуснатото време не беше жизнено важно. Беше сигурен, че е невъзможно неговата плячка да напусне тази планета, както и самият Ловец не беше в състояние да го стори. И докато той е тук, преследването щеше да продължава. Времето, което щеше да изгуби при старателните си приготовления, неминуемо ще донесе и желаните резултати.