Боб сигурно щеше да е по-настойчив, тъй като Ловецът все пак трябваше да намери мястото на приземяване на своя Дивеч, но извънземният вече му беше разяснил какво е представлявало парчето метал, което бяха открили предишния ден в кораловия басейн, където се случи произшествието с Райс:
„Това беше генераторна обшивка от кораб, подобен на моя и със сигурност не беше от него. Няма никакво съмнение, тъй като не само я видях, но и я усетих, докато ти я опипваше, така че не мога да я сбъркам с някакъв подобен предмет, произведен от човешки ръце. Върху обшивката имаше гравиран идентификационен надпис на езика на моята раса.“
— Но как е могла да се окаже там, след като останалата част от кораба я няма наоколо?
„Вече ти казах, че нашето приятелче е изключителен страхливец. Сигурно е демонтирал и взел със себе си корпуса, за да го използва като скривалище, независимо, че тази допълнителна тежест доста ще го е забавила. Бронята на кораба е изключително здрава и много се съмнявам дали на земята има същество, способно да я пробие или пък да я разруши. По всяка вероятност се е движил плътно по дъното и не е имал възможност да мъкне всичко със себе си. Това е много хитро, но Дивечът е допуснал една грешка — оставил е доказателство не само, че е излязъл на острова, но и точно обозначение на мястото на приземяването си.“
— А нямаш ли някаква представа какво може да е направил след това?
„Вече ти обясних — ще е потърсил домакин, в който да проникне при първа възможност, какъвто и да е той. Затова не смятам да свалям подозрението от приятелите ти, както и от онова момче, което е задрямало в лодката с динамита.“
Именно този разговор накара Боб да се съгласи с отлагането на експедицията до южната част на рифа и да прекара остатъка от следобеда в убийствен труд по аквариума. Това щеше да му даде време да събере мислите си, което беше най-доброто за него в този момент. Усилията му бяха възнаградени — хрумна му нещо, но заради останалите момчета не можеше да го сподели с Ловеца и за момента го запази за себе си, след което съсредоточи усилията си върху разбиването на бетона.
Малко преди да стане време за вечеря, бетонът поддаде и се отвори дупка, колкото лостът да мине през нея. Момчетата си тръгнаха обратно, като през цялото време обсъждаха дали отворът е достатъчно широк. Въпросът все още не беше решен, когато се разделиха, за да се разотидат по домовете си.
След като най-после остана замалко сам, Боб изложи своето предложение:
— Ти през цялото време разправяш, че никога не би напуснал тялото ми, докато съм буден. Това означава, че не желаеш да те виждам. Не мога да си представя защо не искаш, обаче нямам никакво намерение да разискваме сега този въпрос. Но ако предположим, че поставя в стаята си през нощта бидон, кутия или нещо такова, което да е достатъчно голямо, и когато заспя, ти се промъкнеш в него, ще мога да те пренасям и оставям подред във всички къщи. Ако искаш, ще ти обещая, че няма да поглеждам в съда. Така ти ще можеш да излизаш и да извършваш проверката си, а аз ще прибирам бидона сутринта. Дори можем да измислим някакъв сигнал, по който да разбирам дали искаш да се върнеш в мене или пък искаш да те пренеса в следващата къща.
Ловецът обмисли предложението внимателно, без да бърза.
„Идеята ти е добра, много добра — отговори най-накрая той. — Слабите моменти в нея са два — първо, че не мога да проверявам повече от една къща на нощ и след това ще бъда съвсем безпомощен чак до следващата вечер, и второ, че докато извършвам тестовете, ти оставаш незащитен. Ако всичко беше нормално, в това няма нищо лошо, но не забравяй, че имаме причини да смятаме, че Дивечът те е разкрил като мой домакин. Ако те издебне, докато съм извън тебе, може да се случи нещо много лошо.“
— Може би ще успеем да го убедим, че не съм твоят домакин — предположи Боб.
„Това, млади ми приятелю, нито един от двама ни няма да направи достатъчно убедително!“ — както винаги думите на Ловеца съдържаха безмилостната истина.
Когато влезе в трапезарията, Боб откри, че баща му вече беше седнал на масата.
— Не съм закъснял, нали? — попита разтревожено момчето още от прага.
— Не, всичко е наред. Просто се върнах по-рано за вечеря. Ще трябва да отида пак до новия резервоар, за да довършим изливането на стената докъм полунощ, така че бетонът да може да стегне до утре.
— Може ли да дойда с тебе?
— Може би ще успеем да приключим по-рано. Добре, мисля, че няма да ти навреди. Ако помолиш майка си по-учтиво, надявам се, че и тя няма да има нищо против и дори ще добави още един сандвич за нощната закуска.