Боб се втурна в кухнята, но на половината път беше спрян от гласа на майка си:
— Добре. Този път може, но след като започнеш училище, номерът вече няма да минава. Става ли?
— Дадено. — Боб седна срещу баща си и заразпитва за повече подробности.
Г-н Кинард му разясняваше между две хапки. Отвън се чу клаксонът на джип и давамата излязоха. Оказа се, че в колата има място само за един човек — бащите на Хай, Колби, Райс и Малмстром се бяха разположили вътре. Г-н Кинард се обърна към сина си:
— Съвсем забравих да ти кажа, че ще се наложи да дойдеш с велосипеда си и да се върнеш по същия начин, освен ако не се откажеш, в което силно се съмнявам. Е, идваш ли?
— Разбира се — момчето се отправи за велосипеда, докато останалите мъже изгледаха Кинард с известна изненада.
— Арт, нима си решил да си играеш с огъня, като го оставиш да се върти около нас, докато изливаме? — попита Малмстром старши. — Ще се наложи да го вадим от бетона като риба.
— Ако досега не се е научил да се пази, крайно време е да се направи нещо по въпроса — отвърна бащата на Боб, загледан в посоката, в която изчезна синът му.
— Ако в приказките за наследствеността има нещо вярно, няма да се наложи да чакаме дълго за повод — отбеляза нисичкият г-н Колби, докато правеше място на Кинард. Той съпроводи думите си с очарователна усмивка, за да не изглежда закачката прекалено солена. Бащата на Боб беше привидно спокоен.
Червенокосият шофьор обърна джипа и той се понесе надолу по пътя. Боб въртеше бясно педалите, следвайки ги. Докато излязат на главния път, момчето все още можеше да кара близо до тях, тъй като завоите дотам бяха много остри и автомобилът не можеше да развие висока скорост. След това джипът продължи значително по-бързо, а Робърт пое по маршрута, по който бяха минали тази сутрин. Той прекоси селото и остави велосипеда си до складовете, за да продължи пеша. Слънцето току-що беше залязло и мракът се спускаше с типичната за тропиците бързина.
Строежът се открояваше като ярко петно на фона на чезнещите в нощта очертания на хълма. Навсякъде по конструкциите бяха разположени преносими флуоресцентни лампи и затова беше светло като ден. Те се захранваха от дизелов генератор върху подвижна платформа, паркирана малко встрани от строежа. Боб веднага се залепи да разглежда механизма, като в погледа му се четеше известно разочарование, че не може да го разглоби за по-подробни проучвания. След това момчето се поразходи по ръба на задната стена в участъка, където бетонните секции бяха вече поставени, като при това разкриваха брилянтна техника, говореща за дълъг опит. Когато и това му омръзна, започна да помага, пренасяйки клинове, с които подпираха огромните плоски панели, след като ги поставеха по местата им. Той на няколко пъти се засече с баща си, но не чу от него нито похвала, нито упрек.
Г-н Кинард, както и всички останали мъже на строежа, беше прекалено зает, за да има време за приказки. По специалност беше строителен инженер, но от него, както и от всеки останал на острова, се очакваше да може да върши всичко. Тъй като този път работата беше много близко до пряката му специалност, той беше по-зает от обикновено, защото трябваше да се грижи за всичко. Ловецът го мярваше от време на време, когато се случваше да попадне в полезрението на домакина му, и всеки път мъжът беше зает с нещо — или се катереше по стъпалата на изключително опасна (според извънземния) стълба, спусната в десетметровия изкоп, или се втурваше нагоре, за да провери как върви работата при бетонобъркачките, или стоеше замръзнал неподвижно, докато извършваше някакви измервания с нивелира и теодолита, или проверяваше нивото на горивото в резервоара на генератора, или пък набиваше подпорките, които бяха поддали — изобщо все неща, които при нормални условия щяха да бъдат извършвани от различни хора и които в по-голямата си част караха Ловеца да настръхва от ужас. Извънземният разбра, че прекалено прибързано е осъдил мъжа, че излага сина си на опасност, вземайки го със себе си на строежа. Явно г-н Кинард имаше съвсем различно разбиране за опасното, а това отваряше допълнителна работа на Ловеца. Детективът си беше мислил, че все пак ще може да приучи някога момчето да внимава и да се пази, но след като то е било вдъхновявано от такъв пример през изминалите петнадесет години, шансовете на извънземния едва ли бяха големи.
Въпреки многобройните си задължения мъжът не беше забравил напълно сина си. Боб успя да скрие първата си прозявка, но втория път беше засечен от баща си, който веднага му нареди да напусне работната площадка. Той много добре знаеше как се отразява липсата на сън върху координацията на движенията и не желаеше да види как се сбъдва предсказанието на Малмстром старши.