Затова той зачака слънцето да се изкачи по-високо и вятърът да стихне. Стана доста топло и след малко установи, че плътта на акулата започва да се разлага. Това бяха изменения, които пораждаха увереност, че ако създанията на тази планета притежаваха обонятелни сетива, той съвсем скоро щеше да има гости. Ловецът можеше да спре процеса на разлагане, като просто погълне бактериите, които го причиняваха, но не беше особено гладен, пък и нямаше нищо против посетителите. Обратното!
ГЛАВА II
СКРИВАЛИЩЕТО
Първите посетители бяха чайките. Привлечени от миризмата, те накацаха около трупа на акулата и започнаха лакомо да го кълват. Ловецът се изтегли в тялото на рибата и се приготви да ги атакува, но точно в този момент няколко птици се нахвърлиха върху очите й и по този начин го лишиха от зрение. Това не беше чак толкова голяма беда, тъй като винаги би усетил идването на някоя друга форма на живот, а ако това не се случеше, все едно — чайките бяха наблизо…
Лакомите натрапници пируваха несмущавани от нищо чак докато слънцето започна да се спуска от зенита си и въпреки това не нанесоха някакви особени поражения върху мъртвото тяло на рибата, тъй като твърдата и груба кожа се оказа прекрасна защита срещу техните ненаситни човки. Все пак те настървено кълвяха и затова в момента, когато се отказаха и отлетяха бързешком, Ловецът разбра, че в близост се е появило нещо друго, което ги е прогонило. Той незабавно проточи едно око през хрилните отвори и предпазливо се огледа наоколо.
От чайките не беше останала и следа. Откъм дърветата приближаваха няколко значително по-едри създания. Съществата бяха двуноги и както Ловецът можа да прецени, най-голямото от тях тежеше около шестдесет килограма, и като съпостави собственото си тегло с тяхното, сметна, че едва ли ще се окаже някакво непосилно бреме за метаболизма им при евентуално проникване. Към него се беше устремило едно по-дребно създание, което за разлика от другите беше четириного и издаваше резки, неприятни за слуха звуци. Ловецът му даде около двадесет килограма и запечата тази информация в ума си за по-нататъшно осмисляне.
Двукраките същества също дотичаха, но не толкова бързо и не толкова близо, колкото четирикракото. Когато наближиха достатъчно, Ловецът ги разгледа внимателно от своето скривалище и колкото повече подробности забелязваше, толкова по-очарован оставаше. Те се придвижваха доста бързо, а и както успя да прецени, явно притежаваха висок коефициент на интелигентност, ако се съдеше по внушителните размери на черепните им кутии, където навярно се намираше мозъкът им. Кожата им беше съвсем незащитена, което щеше да улесни проникването. След като наобиколиха трупа на рибата-чук, те още веднъж доказаха наличието на високоразвит интелект, като започнаха да издават серии от модулирани звуци, които Ловецът без всякакво колебание определи като реч. Той беше направо опиянен от щастие. Въобще не беше се надявал да намери толкова подходящи домакини, и то така бързо.
Единственият въпрос беше как да проникне в някое от тези същества. Най-вероятно беше те да не са достигнали до идеята за симбиозата или поне във формата, в която я практикуваше расата на самия Ловец. Той не познаваше този вид същества, а беше сигурен, че е запознат с всички видове, с които съжителства неговата раса. Освен това, ако те знаеха нещо за извънземния, нямаше да доближат толкова близо до него или поне щяха да изразят силното си нежелание за какъвто и да е контакт. Следователно това предимство трябваше да бъде използвано.
Съществата останаха край трупа съвсем кратко и след като размениха няколко думи, се отправиха надолу по брега. По тяхното поведение личеше, че не са във възторг от близостта с разлагащата се риба. Четирикракото остана още малко, като разучаваше внимателно всички части на изхвърленото от вълните тяло, но не успя да забележи необичайното око, което следеше движенията му. Едно повикване от страна на двукраките привлече вниманието на любознателното животинче и то се затича по посока на гласа. Ловецът беше много приятно изненадан от факта, че двуногите се втурнаха във водата и заплуваха с голяма лекота. Той на мига го прибави към всички останали техни положителни качества. Извънземният не беше забелязал те да притежават хриле и като наблюдаваше колко дълго издържат под водата, достигна до извода, че съществата притежават доста внушителен резерв от кислород, значително превишаващ нуждите им. Той отбеляза и още едно благоприятно обстоятелство — можеше почти без усилия да ги доближи и да проникне в някое от тях още докато са във водата.