Момчетата бяха на около петнайсетина метра над работещите долу и от време на време яко гълтаха от отровните изпарения. Дори Ловецът не долови опасността, но друг направи това вместо него.
— Отначало слънчевото изгаряне, което почти те опече жив, а сега и това ли! Въобще не те е грижа, какво може да ти се случи, така ли е?
Момчетата се обърнаха и видяха едрия силует на г-н Кинард, който се беше изправил зад тях. Те го бяха забелязали на строежа, зает с нещо, но никой не беше усетил как мъжът се беше промъкнал до тях.
— Защо според вас, г-н Малмстром, и останалите са с маски? Най-добре ще е да ме последвате. Тук не е толкова опасно, колкото долу, но няма смисъл да дърпате дявола за опашката.
Той се обърна и тръгна надолу покрай стената, а момчетата мълчаливо го последваха. В края на първата секция мъжът спря и посочи с ръка долния край на строежа:
— Ще бъда там след няколко минути. Трябва да се върна до вкъщи, за да взема нещо, и ако искате, мога пътьом да хвърля плячката ви до потока.
Той погледа известно време момчетата, които тичаха надолу по склона с все сили, и след това се отправи към дъното на резервоара по една от диагоналните подпори.
Там г-н Кинард облече фланелката си, която беше свалил за удобство, и тръгна надолу към мястото, където беше паркиран джипът му. Тук го чакаше само синът му, другите бяха отишли при струпания материал. Кинард подкара джипа напряко, като по този начин съкрати част от пътя.
Товаренето завърши бързо, защото всички момчета работеха доста пъргаво, а и бащата на Боб им помогна с по-големите греди. След това мъжът запали колата и се спусна надолу по пътя, следван от петимата велосипедисти. Те не пропуснаха възможността да се опитат да се състезават с него и тъй като разстоянието не беше голямо, в края на надбягването момчетата не бяха изостанали много.
Г-н Кинард също свали обувките си и нави крачоли по примера на останалите и като взе по-големите греди, зацапа след тях през потока към „сухия док“. Той огледа внимателно това, което беше останало от лодката, направи няколко конструктивни предложения и тръгна да се прибира:
— Предполагам, че наоколо гъмжи от дресирани дървеници, които държат настрана неканените посетители? — пошегува се г-н Кинард на тръгване.
Момчета му отговориха нещо в същия дух и се захванаха за работа. По някое време спряха, за да си починат и да поплуват. През време на къпането Ловецът най-после успя да разбере защо хората избягват медузите. Боб се натъкна на една от тях и гостът му получи възможност да се наслади на непосредствената близост на копривните клетки на коелентерата. Той веднага блокира разпространението на отровата, но не толкова заради здравето на домакина си, колкото заради сантименталните спомени за грешките през първия му ден на земята.
Въпреки честите прекъсвания по-голямата част от работата беше отхвърлена за около час и половина. След това отнякъде се появи лодката на Чарли Тероа, което на мига събуди интереса на Ловеца и неговия домакин.
— Ей, дремльо! — изрева Райс вместо поздрав, като го видя да се задава. — Идваш да хвърлиш един последен поглед, а?
Тероа го изгледа не много дружелюбно.
— Няма ли да затъкнеш тази проклета уста! — каза той и се обърна към останалите. — Е, какво, приятели? Пак ли проблеми с лодката? Доколкото си спомням, вие май вече я поправяхте веднъж.
Четири гърла гракнаха едно през друго да му разказват историята, а Райс замлъкна. Гостът им го наблюдаваше внимателно и когато разбра всичко, раздразнението, изписано върху загорялото му лице, се замени с доволна усмивка. Никакви думи не можеха да изразят по-ясно мислите му от тази усмивка, нито пък нещо друго можеше да накара Райс да се почувства по-глупаво. Странното напрежение между двамата се запази през останалия половин час от гостуването на Чарли.
През тези тридесет минути момчетата говориха много и работиха малко. Тероа се разпростя върху бъдещето си в най-големи подробности, а Хай и от време на време Колби го допълваха. Боб, който знаеше за намеренията на лекаря, се чувстваше малко неудобно и почти не се включи в разговора, като през цялото време се опитваше да се убеди, че всичко това е за доброто на Чарли. Райс беше принуден да млъкне още в самото начало, а Малмстром беше по-необщителен от обикновено. Робърт го отдаде на факта, че той винаги е бил по-близък с Тероа от останалите и никак не се радва при мисълта, че приятелят му се готви да отплава. Неговите догадки се потвърдиха от това, че когато Чарли реши да тръгва, Малмстром помоли Колби да закара велосипеда му до дома и скочи в лодката на бъдещия моряк, като поясни: