— Не е лошо — отвърна бавно Боб. — Там имам един куп приятели в училище, а през зимата мога да карам кънки и ски, докато тук това е невъзможно. Но при всички положения следващото лято пак ще се върна.
Разговорът съвсем замря и мочетата сънливо отпуснаха телата си върху пясъка в очакване на мисис Кинард, която щеше да донесе храната за прощалния пикник. Боб лежеше най-близо до водата, като беше изложил цялото си тяло на слънце. Останалите бяха налягали под рехавата сянка на палмите. Робърт беше почернял достатъчно, но не искаше да изпусне последната възможност да се попече на тропическото слънце, което щеше да му липсва през следващите десет дълги месеца. Беше доста топло и след бурните игри младото му тяло се отпусна в безгрижна дрямка.
Ловецът наблюдаваше все по-нетърпеливо. Кога най-после ще престане това щуране насам-натам? Най-накрая нещата като че ли се поуспокоиха. Четирите двукраки същества бяха заели най-различни пози, които явно намираха за удобни, четирикракото беше легнало до тях, положило глава върху предните си крайници. Разговорът беше замрял и всичко изглеждаше неподвижно. Ловецът реши, че е дошъл неговият час и трябва да опита късмета си. Той бързо заплува към брега.
До най-близкото момче имаше десетина метра. Ловецът прецени, че няма да има възможност да наблюдава обекта, в който се готвеше да проникне, докато се промъкне под неподвижното му тяло, а на него му беше нужно да държи момчето под око през цялото време. На помощ отново му дойде превъплъщението. Той забеляза множеството медузи, изхвърлени от вълните на брега. Ловецът разбра, че ако действа внимателно, ще може да се приближи достатъчно, за да се промъкне незабелязан под пясъка.
Трябваше да бъде изключително бдителен, тъй като всички двукраки бяха с лице към мястото, откъдето се готвеше да нападне, и ако не са напълно заспали, той рискуваше да си има неприятности. Затова придвижването от водата до мястото, откъдето щеше да предприеме атаката, му отне цели двадесет минути. Тези седем метра под палещите лъчи на тропическото слънце струваха доста усилия на Ловеца, тъй като не беше защитен с нищо от тяхното пагубно въздействие върху чувствителното му аморфно тяло. Но той понесе всичко и се приближи на три метра до момчето — разстояние, което, както неговият опит му подсказваше, беше напълно задоволително.
Ако някой наблюдаваше внимателно привидно безпомощната медуза, изхвърлена на няколко крачки от спящото момче, сигурно би забелязал как тя се стопява с всяка изминала минута. Този факт сам по себе си не е странен — такава е съдбата на всички медузи, изхвърлени на брега, но докато всички те просто изтъняват, тази намаляваше и диаметъра си и след нея не оставаше никаква следа. На мястото й имаше само една вдлъбнатинка и ако човек се вгледаше внимателно в нея, щеше да забележи, че тя се проточва чак до водата.
Ловецът използваше окото си през цялото време на проникването под пясъка, както и след това — докато търсеше най-прекия път до живата плът. Най-после той го откри и започна бавно да се придвижва. Ходилата на Робърт бяха полузаровени в пясъка, тъй като той лежеше по корем, и Ловецът откри, че ще може да действа, без изобщо да се показва на повърхността. Тогава той прибра окото си и „доразтопи“ тази част от тялото си, която беше останала над пясъка.
Ловецът изчака, докато цялото му аморфно тяло се изтегли под ходилото на момчето. След това внимателно обхвана с него целия крайник и едва тогава започна да прониква през порите, между клетките на кожата, под ноктите и през всички възможни отвори на това, което според него представляваше един доста недодялано скроен организъм.
Момчето беше заспало дълбоко и не помръдваше, но Ловецът действаше с възможно най-голяма бързина, за да не се случи така, че кракът да се раздвижи, докато той е проникнал в него само наполовина. Затова се придвижи внимателно и бързо през мускулите, кръвоносните съдове и костите до коремната кухина, където извънземният събра цялата си двукилограмова маса, без дори да обезпокои своя нов домакин.
Засега Ловецът разполагаше с достатъчно големи запаси от кислород, тъй като беше прекарал няколко часа на открито. Той можеше да изкара с тях известно време, преди да се наложи да почерпи от домакина си. Извънземният реши, че няма да е лошо, ако остане неподвижен през първия ден, за да проучи цикъла на физиологичните процеси на съществото, както постъпваше винаги. Засега то почиваше, но това вероятно нямаше да е задълго. Тези създания бяха дяволски активни.