И така, извънземният щеше да се постарае да остане в тялото на баща му, тъй като то е възможно най-сигурното убежище в момента. А как може да се превърне в най-нежеланото? Отговорът сам се набиваше в очи. Трудността идваше от това, как да се създаде ситуация, опасна за пришълеца, но не и за Арт Кинард, а този проблем поне за момента изглеждаше неразрешим.
Имаше и още един въпрос, за който Боб избягваше да говори с госта си. Младежът и досега не беше съвсем сигурен дали извънземният беше това, за което се представяше. Вероятността да му е хвърлил прах в очите с историята си, за да си осигури сътрудничеството на представител на единствения разумен вид на Земята, беше твърде голяма. Благодарение на плана, който разработваше в момента, Робърт щеше да получи отговор и на този въпрос, и то отговор, много по-убедителен от получения при първия му, доста несръчен опит за проверка на госта. Цялото поведение на Ловеца потвърждаваше всичко казано от него, но само делата му щяха да премахнат и последните подозрения на момчето, а планът предвиждаше възможността извънземният да докаже на практика, че не е говорил празни приказки.
По време на часовете Боб не успя да се съсредоточи в изучавания материал дори за минута. Докато траеше обедната почивка, той изобщо не се приближи до приятелите си. През следобедните занятия дълго зяпа през прозореца, докато най-сетне му напомниха, че ако продължава по същия начин, ще го оставят да си донаучи, след като другите си тръгнат. Това насочи за известно време вниманието му към уроците, които момчето подготви със светкавична бързина, тъй като много му се искаше да излезе възможно най-рано.
Боб изхвърча навън с биенето на последния звънец. Той подмина велосипеда си и продължи пеша на юг през градините. Робърт имаше две много важни причини да не взема велосипеда. Първата беше, че нямаше да му е нужен при осъществяването на замисъла му, а втората — че приятелите му щяха да останат с убеждението, че той скоро ще се върне, и така вероятността да го последват ставаше по-малка.
Боб повървя в тази посока, докато къщите го скриха от училището, а след това сви на изток, като ловко се провираше между храстите. По пътя от време на време поздравяваше хората, които срещаше — всички на острова се познаваха не по-зле от жителите на всяко обикновено селце.Беше спокоен, защото знаеше, че те за разлика от приятелите му нито ще изявят желание да го придружат, нито пък ще се заинтересуват накъде е тръгнал. След около двадесет минути излезе близо до противоположния бряг, право на юг от дока. Тук Боб зави на североизток по късия дял на острова и скоро остави билото на хълма зад гърба си. Необработваната земя беше обраснала със същата гъста растителност, с малката разлика, че нямаше дървета. Тази част от острова беше по-тясна и ако се съдеше по посоката, в която се движеше, той скоро щеше да излезе на мястото, сполучливо наречено от Ловеца „фуражното поле на резервоарите“. Но вместо да продължи надолу, Боб подсече хълма, без да излиза от храсталака. След това се заизкачва нагоре и скоро се озова на същото място, където си беше почивал през онази нощ, когато изливаха южната стена.
Долу, в ниското, строителните работи следваха своя нормален ход — мъжете се занимаваха със задълженията си, а дечурлигата се мотаеха из краката им. Боб се огледа внимателно за своите приятели, но те явно бяха отишли да поработят върху лодката или пък да събират образци за аквариума. За сметка на това баща му беше на работното си място и момчето се зае да го наблюдава, докато очакваше сгодния момент да осъществи замисъла си.
Боб беше сигурен, че днес мъжете, които поставяха защитното покритие, щяха да довършат работата си от предишния ден и рано или късно щеше да се наложи резервоарът на пръскачката да се презареди с лак. Не се знаеше дали точно г-н Кинард ще се нагърби с това, но тъй като той се товареше с всички възможни задачи, шансовете на момчето не бяха малки.
Неизвестността забележимо изнервяше момчето. Ловецът си даде сметка, че домакинът му не е бил в такова състояние от деня на първия им контакт. Напрежението обтягаше чертите на лицето му, а очите му непрекъснато шареха по строителната площадка, за да не изпуснат и най-незначителния детайл. Боб не беше обелил и дума на извънземния, откакто беше излязъл от училище. Ловецът изгаряше от нетърпение да разбере какво е намислил домакинът му. Според него момчето съвсем не беше глупаво, а освен това то беше родено на тази планета и опитът му можеше да се окаже много по-полезен от всичките изпитани номера на детектива. Ловецът превъзхождаше момчето, що се отнася до вероятните действия на врага им, но Боб явно беше намерил разрешение на прблема и извънземният се молеше да го е обмислил добре.