Изведнъж Робърт се размърда, въпреки че детективът не забеляза долу нещо да се е променило. Тръгна надолу, без да се крие. Когато стигна до бетонобъркачките, Боб сви настрана към ризите на работниците, нахвърляни на земята, и започна да проверява джобовете им. В един от тях намери кутийка кибрит, която явно бе целта на действията му, тъй като ровенето спря. Момчето се огледа наоколо и когато срещна погледа на притежателя, показа кутийката и повдигна въпросително вежди. Мъжът кимна и отново се зае с работата си.
Боб сложи кибрита в джоба си и отново се изкачи на наблюдателния си пост. Там седна и пак съсредоточи вниманието си върху действията на баща си.
Най-после това, което чакаше от дълго време, се случи. Г-н Кинард се появи с изпразнения контейнер на гръб и докато Боб се изправи, той вече се беше скрил зад далечната стена на резервоара, където обикновено паркираше джипа си.
Боб се спусна към съседния резервоар с възможно най-безгрижна крачка, като не изпускаше от очи подножието на хълма. След минута видя как баща му прелетя с джипа по пътя, а на седалката до него подскачаше празният контейнер. Всичко беше ясно — момчето имаше на разположение най-малко половин час. Джипът се скри зад контура на съседния резервоар и Боб го изгуби окончателно от погледа си.
Робърт се възползва от същото съоръжение, за да се прикрие, и в момента, когато усети, че вече никой не може да го види, си плю на петите и се втурна надолу по склона.
След минута-две момчето достигна до складовете от гофрирана ламарина и за най-голямо учудване на Ловеца се зае да ги изучава най-подробно. Тези от тях, които бяха откъм страната на хълма, бяха предназначени за съхранение на строителната техника и в момента бяха празни, а в другите, които се намираха откъм селището, се съхраняваха бидони с горива и смазочни масла. Момчето ги огледа до един. След това поспря за миг, озърна се наоколо, сякаш преценяваше нещо, и трескаво се захвана за работа.
Боб избра един празен хангар, огледа го през процепа на открехнатата врата, без да влиза вътре, и започна да прегражда входа му с двадесетлитрови туби от съседния склад. Ловецът се изуми от огромното количество, което той вземаше на всеки курс, но после се досети, че празните туби едва ли тежат чак толкова. Когато купчината стана по-висока от самото момче, то я огледа доволно и отиде до друг от съседните складове, като внимателно зачете надписите по тубите в него. За разлика от предишните тези тук не бяха съвсем празни и доколкото можеше да се вярва на етикетите, съдържаха керосин. Боб взе две от тях и ги напъха на стратегически места в купчината, а третата отвори и изля съдържанието й върху импровизираната клада и по земята наоколо. Ловецът започна да се досеща какво ще става.
„Пожар ли смяташ да правиш? — попита той. — Защо тогава използваш празните?“
— Тези също ще свършат работа. Освен това съм далече от мисълта да изпепеля половината остров.
„Но какъв е смисълът? Пламъците не биха могли да навредят на нашето приятелче, без баща ти да обгори!“
— Зная. Но ако татко е поставен в невъзможност да избегне огъня, може би Дивечът ще реши да го напусне. За всеки случай ще стоя наблизо с още една бутилка керосин и клечка кибрит в ръка.
„Отлично — Ловецът искрено съжали, че надписът не може да изрази убийствения му сарказъм. — И как смяташ да подмамиш баща си?“
— Ще видиш — гласът на момчето прозвуча с мрачна решителност и извънземният съвсем сериозно се замисли какво ли е наумил младият му приятел. След известен размисъл Боб изля върху кладата една туба смазочно масло, взе в ръка друга с керосин, и отвинти капачката й. После момчето пресече пътя и зае позиция, откъдето можеше да наблюдава дока, като същевременно оставаше скрито от погледите на евентуално минаващи хора. То се молеше това да не се случва, тъй като творението му веднага щеше да се набие в очи и замисълът му щеше да отиде по дяволите.
Боб не беше засякъл преди колко време баща му слезе надолу, нито пък можеше да прецени колко е отишло за направата на импровизираната клада, така че не беше наясно още колко ще трябва да чака. От позицията му не се виждаше никакво движение по дока. Ловецът благоразумно мълчеше и това беше добре дошло за момчето, понеже в момента нямаше намерение да отговаря на каквито и да е въпроси. Робърт не изпитваше никакво удовлетворение от начина, по който му се налагаше да действа, защото беше привързан към извънземния, но мисълта, че ще трябва да убие разумно същество и че това е неизбежно, му тежеше много. Допълнително го напрягаше и фактът, че не знаеше дали ще унищожи точно престъпника. За момче на неговите години Кинард разсъждаваше доста трезво.