Най-накрая, за голямо негово облекчение, джипът се появи от далечната страна на дока и щом стъпи на моста, Боб внимателно се изправи и се върна до кладата, като не изпускаше от очи приближаващия се автомобил. Когато превозното средство се скри зад дърветата, момчето се извърна към купчината туби, извади кибрита от джоба и приготви една клечка. След това с тих глас изрече добре обмисления си отговор на въпроса на Ловеца:
— Никак няма да е трудно да го подлъжа, приятелю. Аз просто ще бъда вътре в склада!
С последните думи Боб се приготви да драсне клечката. В този момент той очакваше да се случи най-лошото — ако Ловецът не беше този, за когото се представяше, той най-малкото щеше да го парализира, както беше направил сутринта, а можеше да се реши и на нещо по-сериозно, но при всички положения нямаше да позволи клечката да бъде запалена. Още повече че гостът му незнаеше за задните прозорци на хангара, откъдето винаги можеха да се измъкнат, ако станеше прекалено напечено. Доколкото престъпникът-пришълец му беше описан като пълен страхливец, той в никакъв случай не би рискувал собствената си сигурност. Боб беше обмислил нещата така, че извънземният да няма време да съобрази какво точно става и да реагира спонтанно. Този замисъл имаше и някои слаби страни, които не бяха убягнали от вниманието на младежа, но в общи линии беше съвсем приличен и многообещаващ.
Робърт драсна клечката без никакви пречки и я доближи до края на кладата.
Клечката внезапно изгасна.
Като трепереше от притеснение и бързане — джипът всеки момент можеше да се появи зад ъгъла, момчето припряно извади втора и този път успя. Пламъците лумнаха и започнаха да обхващат кладата. Огънят забуча силно и Боб побърза да влезе в хангара, преди пламъците да са достигнали до специално подготвената локва керосин пред входа на склада и да са му отрязали пътя. Той се прислони до вратата, спасявайки се от горещината, и се загледа към пътя.
Едва сега Ловецът се реши да заговори:
„Искрено вярвам, че знаеш какво правиш. Ако дъхът ти спре за известно време, да знаеш — това съм аз и прочиствам дробовете ти от пушека.“
Извънземният млъкна и остави домакина си да наблюдава развитието на действието. Боб се усмихна. Досега не бе имал възможност да се поздрави с успешно преминалия тест на госта.
В този момент момчето едновременно чу и видя джипа. Г-н Кинард явно беше забелязал дима и така натискаше газта, че машината просто летеше. Боб бързо прецени, че в колата няма подходящ пожарогасител, а и самият склад беше от пожароизолационни материали, така че баща му най-вероятно щеше да се качи до строежа за помощ. Но ситуацията далеч не беше безизходна.
— Татко! — извика с отчаян глас момчето.
Ако искаше баща му да си да помисли, че положението наистина е много сериозно, този вик щеше да е напълно достатъчен. Боб си беше направил сметка, че след като г-н Кинард чуе гласа на сина си, ще слезе от джипа и ще се опита да го измъкне отвътре, но явно беше подценил бързината на реакциите и съобразителността му. Мъжът постъпи по съвсем различен начин.
Когато чу гласа на Боб, идещ от вътрешността на привидно горящия хангар, Кинард отне газта и рязко изви волана в тази посока. Момчето и гостът му веднага се досетиха какво беше решил. Той явно искаше да премине през пламъците с колата и да достигне до вратата. Там щеше да вземе момчето и да се върне, преди джипът да се е запалил. Това беше много прост и изключително добър план, който явно щеше да успее, и на Боб и на неговия ангел-пазител щеше да се наложи да измислят нещо ново — разбира се, след като приключеха с някои по-подробни обяснения пред семейния съвет.
За техен късмет в този момент се намеси един страничен фактор. Скритият гост на г-н Кинард успя да схване какво става и в общи линии да си представи какво е решил да предприеме домакинът му. Престъпникът нямаше никакво желание да се приближава до купа горящи туби, които изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да литнат във въздуха и да се стоварят върху земята като огнен дъжд. Джипът вече беше на двадесетина метра от кладата и извънземният усещаше не на шега адската жега. Беглецът не разполагаше с никакво средство, с което да принуди домакина си да обърне джипа и да се отдалечи. Нямаше начин да го накара да спре колата, пришълецът явно не успя да съобрази какво беше необходимо да стори и направи това, което сметна за най-добро.
Г-н Кинард вдигна едната си ръка от волана и потри очи, което веднага сигнализира на Боб и на Ловеца, че Дивечът е започнал да действа. Но мъжът вече беше видял сина си и не можеше да бъде спрян от някакво временно премрежване на погледа. Гостът му явно разбра това и на десетина метра от вратата на склада Кинард припадна върху волана.