За нещастие на Дивеча джипът, както не беше трудно да се предположи, продължи да се движи напред и леко наляво, докато най-накрая се блъсна в стената на хангара на няколко метра от входа. Фактът, че парализираният му крак не е могъл да натиска силно педала на газта, спаси мъжа от счупване на носа.
Събитията се бяха развили прекалено бързо за Боб, който очакваше баща му да се приближи пеша, и то не толкова близо до огъня. Тубата с керосин, която държеше в ръката си, трябваше да му послужи за евентуално регулиране на обстановката, в случай че се наложеше да имитира неизбежна опасност от изгаряне, за да прогони натрапника от баща си. Сега Робърт не беше в състояние да приведе плана си в действие, тъй като поради горещината не бе възможно да се приближи достатъчно до вратата дори за да види автомобила, а за хвърлянето на запалена туба в непосредствена близост до него не можеше да става и дума. Сякаш за да направи нещата по-сложни, точно в този момент се взриви една от заложените в кладата туби. Момчето беше постъпило много разумно, като не беше използвало бензин, който щеше да вдигне всичко във въздуха. Слабият взрив успя само да разбута купчината и по горящите туби се стече нова вълна от пламтящо гориво, което спря в опасна близост до джипа.
Полуобезумелият от тревога Боб си спомни за спасителния изход — прозорците, чието съществуване беше скрил така старателно от госта си при залагането на капана. Той се извъртя и се втурна към най-близкия от тях, като все още стискаше в ръка пълната туба и подвикваше окуражително на Ловеца: „Не се тревожи! Тук има прозорец!“ В объркването си момчето беше преминало на странния френски, който говореха по островите. То ловко се прехвърли през неостъкления отвор и се втурна да заобиколи сградата. Това, което видя, го окуражи и му даде възможност отново да се съсредоточи върху основния си замисъл.
Пламъците бяха достигнали почти до джипа, но не това привлече вниманието на момчето като магнит.
Баща му все още лежеше безчувствен върху волана, силуетът му ясно се открояваше на фона на високите пламъци, а встрани от него имаше нещо друго, което тялото на човека прикриваше от непоносимата горещина на огъня. Ловецът никога не беше позволил на момчето да го види, но сега не можеше да има никакво съмнение — това беше някаква зеленикава, почти непрозрачна желеподобна маса, която все още се стичаше от дрехите на г-н Кинард. Боб моментално се скри зад ъгъла, въпреки че не видя в желето нищо, което да му заприлича на око, а след това внимателно надникна.
По всичко личеше, че извънземното същество се опитва да намери начин да се измъкне. От купчинката се проточи гъвкава тентакула, която започна да се спуска към земята. Когато достигна пространството под джипа, тя рязко се отдръпна, тъй като усети непоносимата горещина, но после продължи надолу — вероятно притежателят й беше разбрал, че ще му се наложи да избере по-малката от злините. Щом връхчето й достигна до земята, купчинката, която беше на седалката, започна да се прелива надолу. Боб се приготви за действие, но извънземният продължи да се стича още почти цяла минута.
В мига, когато и последната капчица се отцеди от джипа, Боб скочи и се втурна към колата, като все още стискаше в ръце тубата. Ловецът си помисли, че момчето веднага ще залее безпомощния пришълец, правещ отчаяни опити да се отдалечи от огъня, но то го подмина, като едва погледна надолу, избута баща си от шофьорското място, запали двигателя и изтегли джипа на около тридесет метра от кладата. Едва тогава съсредоточи вниманието си върху основната задача на Ловеца.
През това време беглецът беше успял да измине известно разстояние, като се придържаше близо до стената на хангара и развиваше възможно най-голямата скорост, на която беше способен. Изчезването на колата, която представляваше нелоша защита от непоносимата жега, го беше накарало да се разбърза. Когато видя приближаващото се човешко същество, Дивечът спря, прие формата на полусфера и от купчинката желе към момчето се проточиха изключително фини пипалца. Той явно беше решил, че то ще е следващият му домакин, поне докато намереше нещо по-добро. След това нещо като че ли му подсказа присъствието на Ловеца и престъпникът се опита да се спаси с бягство. Той вероятно съзнаваше, че е твърде бавен в сравнение с човека, и дори Боб забеляза опитите му да проникне в земята.