Представлението спря така внезапно, както бе и започнало, и ако държавникът се досещаше, че се е държал доста… ексцентрично, с нищо не го показа. Той седна, подаде на Годлиман някакъв лист и рече:
— Ето разположението на немските бойни сили през миналата седмица.
Годлиман прочете:
„Руски фронт:
122 пехотни дивизии
25 танкови дивизии
17 смесени дивизии
Италия & Балканите:
37 пехотни дивизии
9 танкови дивизии
4 смесени дивизии
Западен фронт:
64 пехотни дивизии
12 танкови дивизии
12 смесени дивизии
Германия:
3 пехотни дивизии
1 танкова дивизия
4 смесени дивизии“
— От тези дванайсет танкови дивизии на запад само една фактически е на нормандския бряг. Големите SS дивизии, „Райхът“ и „Адолф Хитлер“, са съответно при Тулуза и Брюксел и няма никакви признаци за придвижването им — рече Чърчил. — Какво ви говори всичко това, професоре?
— Че нашите фалшиви разстановки и маскировки засега не са открити — отвърна Годлиман, осъзнавайки какво доверие му оказва Чърчил. До този момент думата „Нормандия“ не бе споменавана пред него нито от чичо му, полковник Тери, нито от някой друг, макар че той самият се бе досетил за това, като знаеше за фалшивата разстановка, насочена към Кале. Естествено, не знаеше датата на десанта — деня Д, и беше благодарен, че не я знаеше.
— Точно така — кимна Чърчил. — Те са объркани и разколебани и засега въобще не могат да отгатнат плановете ни. И все пак… — Той спря драматично: — И все пак… — Чърчил взе друг лист от масата и прочете на глас: — Шансовете ни да задържим предмостието, особено след като германците изпратят там своите армии, са само петдесет на петдесет.
Той остави пурата, гласът му омекна.
— Цялата военна и промишлена мощ на англоговорящия свят, най-великата цивилизация след Римската империя, работи в продължение на четири години за тези петдесет на петдесет. Ако този шпионин се измъкне, ще загубим и тях. С други думи, ще загубим всичко.
Той се взря в Годлиман за миг, после взе писалката с нежната си бяла ръка.
— Не ме занимавайте с разни „може би“, професоре. Доведете ми Иглата.
Чърчил наведе очи и почна да пише. След миг Годлиман се надигна и тихо излезе от стаята.
27.
Цигарата гори при 800 градуса Целзий. Но въгленчето в края й обикновено е заобиколено от тънък слой пепел. За да причини изгаряне, цигарата трябва да се притисне в кожата за почти цяла секунда — беглият допир едва ли ще се усети. Това се отнася дори за очите — примигването е най-бързата несъзнателна човешка реакция. Само аматьорите хвърлят цигари, а Дейвид Роуз беше аматьор — един безкрайно комплексиран и зажаднял за действие аматьор. Професионалистите не обръщат внимание на подобни аматьори.
Фейбър не обърна внимание на запалената цигара, която Дейвид Роуз хвърли по него. Прав беше, защото тя бръсна челото му и падна на металния под на джипа. Той посегна към пушката на Дейвид, което беше грешка. Светкавично осъзна, че трябваше да измъкне камата и да го прободе — Дейвид можеше и да го застреля през това време, макар че никога преди това не бе насочвал пушка срещу човек и сигурно щеше да се поколебае, през който миг Фейбър можеше да го убие. Фейбър реши, че последните му изблици на естествено човешко поведение са виновни за подобна недопустима грешка в оценката на ситуацията. Щеше да му е последната.
Дейвид бе стиснал пушката с две ръце — лявата на барабана, дясната на задната цев, и я бе измъкнал на около петнайсетина сантиметра от рафтчето, когато Фейбър обхвана дулото с длан. Дейвид я дърпаше към себе си, но за миг под натиска на Фейбър оръжието се оказа насочено към предното стъкло.
Фейбър беше як, но Дейвид беше изключително силен. Раменете, ръцете и китките му бяха бутали инвалидната количка в продължение на четири години и мускулите бяха заякнали неимоверно. Освен това той държеше пушката с две ръце, и то пред себе си, а Фейбър я бе сграбчил с една, и то под неудобен ъгъл. Дейвид дръпна пак, този път по-решително, и дулото се изплъзна от дланта на Фейбър.
В този миг, с насочената към корема му пушка и свиващия се около спусъка пръст на Дейвид, Фейбър усети съвсем осезаемо полъха на смъртта.