Гумите минаха на сантиметри от него. Няколко метра по-нататък едната хлътна в празното. За миг Фейбър помисли, че джипът ще се преобърне и ще падне в морето, но останалите три колела успяха да изтеглят колата.
Нещо под ръцете на Фейбър помръдна. От вибрациите на минаващия джип рохката земя започна да поддава и той усети, че пропада. На сто стъпки под него морето вреше и кипеше. Фейбър изпъна напред ръка и заби пръсти в меката почва. Усети, че един нокът се откъсва, но не обърна внимание. Повтори същото и с другата ръка, после се изтегли бавно нагоре, мъчително бавно. Най-накрая главата му се изравни с ръцете, бедрата му усетиха под себе си твърда земя, той успя да се извърти и се претърколи навътре, далеч от ръба.
Джипът отново завиваше. Фейбър се затича към него. Стъпалото го болеше, но явно не беше счупено — поне така реши той. Дейвид даде още газ — канеше се да връхлети наново. Фейбър се обърна и се втурна обратно на зигзаг. Дейвид трябваше да върти кормилото и следователно да намали.
Фейбър знаеше, че не може да издържи дълго така — естествено, щеше да се измори преди Дейвид. Това трябваше да е последният им сблъсък.
Той затича по-бързо. Дейвид реши да му пресече пътя и да излезе пред него. Фейбър направи завой. Джипът тръгна на зигзаг. Вече почти настигаше Хенри и той хукна с все сила, принуждавайки Дейвид да кара в кръг. Джипът забавяше ход, а Фейбър се приближаваше. Деляха ги само няколко метра, когато Дейвид разбра какво е намислил Фейбър. Той зави рязко, но беше твърде късно. Фейбър доближи странично джипа и се хвърли по лице върху брезентовия покрив.
Лежа отгоре няколко секунди, колкото да си поеме дъх. Премазаното му стъпало гореше, дробовете го боляха.
Джипът продължаваше да се движи. Фейбър измъкна камата от калъфа в ръкава и я заби в брезента, разрязвайки го на длъж. Платът се раздра и падна встрани — Фейбър видя пред себе си тила на Дейвид.
Англичанинът погледна нагоре и лицето му се изкриви от изумление. Фейбър замахна с ръка назад, за да удари с ножа…
Дейвид дръпна ръчката за газта и завъртя кормилото. Джипът подскочи напред и се изправи на две колела, гумите изсвистяха, описвайки остър завой. Фейбър с мъка се задържа отгоре. Набирайки скорост, джипът падна на четири колела, после пак се изправи на две. Колата се плъзна няколко метра, запазвайки равновесие, после гумите се хлъзнаха по подгизналата земя и джипът се стовари на една страна със скърцане и трясък.
Фейбър прелетя няколко метра и се пльосна на земята. От удара дъхът му излезе и няколко секунди не можа да се помръдне.
След лудешкото препускане джипът пак се бе оказал опасно близо до края на скалата.
На няколко метра пред себе си в тревата Фейбър видя ножа, взе го и се обърна към джипа.
Дейвид бе успял някак си да се измъкне, заедно с количката, през разрязания покрив и сега се отблъскваше бързо от края на платото. Тичащият след него Фейбър трябваше да признае, че англичанинът е смел човек.
Дейвид сигурно бе чул стъпките му, защото миг преди Фейбър да се изравни с количката, тя спря и се завъртя. Той мерна тежкия гаечен ключ в ръцете на Дейвид.
Фейбър се хвърли върху стола и го преобърна. Последното, което му мина през ума, беше, че и двамата заедно с количката могат да се озоват в морето, когато ключът се стовари върху тила му.
Когато дойде на себе си, инвалидната количка лежеше на земята до него, но Дейвид не се виждаше. Фейбър се изправи и се огледа замаяно наоколо.
— Насам…
Гласът идваше откъм бездната. Дейвид сигурно бе успял да го удари с ключа, преди да изхвръкне от количката и да падне през ръба. Фейбър пропълзя до края и погледна надолу.
Дейвид бе обвил ръка около корена на храст, който растеше току под самия край на платото. Другата му ръка беше приклещена в цепнатина в скалата. Висеше над нищото, точно както Фейбър преди няколко минути. Позата на бабаит беше забравена.
— Изтегли ме, за Бога! — извика той дрезгаво.
— Откъде разбра за филма? — надвеси се над него Фейбър.
— Помогни ми, моля те.
— Първо отговори.
— О, Божичко! — Дейвид направи опит да се съсредоточи. — Ти нали отиде в пристройката при Том и шубата ти остана да се суши в кухнята. Том се качи горе за уиски, а аз ти пребърках джобовете и намерих негативите…
— И това ти беше достатъчно, за да се опиташ да ме убиеш?