— Дъждът спря. Излитаме — рече Блогс.
— Бързай, Фред. Довиждане.
Блогс затвори и се огледа за своя пилот. Чарлс Колдър бе заспал над „Война и мир“. Блогс го разтърси.
— Събуди се, сънливецо, ставай!
Колдър отвори очи.
Блогс едва не го удари.
— Хайде, събуждай се, тръгваме, бурята спря!
— Прекрасно! — скочи на крака младежът.
Той изхвръкна през вратата. Блогс го последва, поклащайки глава.
Спасителната лодка се удари във водата с трясък, подобен на пистолетен изстрел, и вдигна фонтани от пръски около себе си. Морето съвсем не беше спокойно, но тук, в закътания залив, нямаше кой знае каква опасност за една стабилна лодка, карана от опитни моряци.
— Действайте, Първи — рече капитанът.
Първият помощник стоеше до перилата с трима от екипажа. Пистолетът му беше в непромокаем калъф.
— Тръгваме! — нареди той.
Четиримата се спуснаха надолу по стълбичката и скочиха в лодката. Първият помощник седна на кърмата, а тримата моряци хванаха греблата и започнаха да гребат.
Капитанът погледа няколко мига как се приближават с равномерна скорост към пристана, после се върна на мостика и даде заповед корветата да продължи да обикаля острова.
Острият звън на камбана прекъсна играта на карти в катера.
— Стори ми се, че става нещо — рече Клечо. — Вече не се лашкаме нагоре-надолу толкова много. Стоим си почти неподвижно всъщност. Направо ме хваща морска болест.
Никой не го слушаше: всички бързаха да застанат по местата си, а някои пътьом закопчаваха спасителните жилетки.
Моторите изреваха и корабът леко потрепера.
Горе на палубата Смит застана на носа, наслаждавайки се на свежия въздух и водните пръски по лицето си след прекараното денонощие на затворено.
Клечо застана до него. Корабът излизаше от пристанището.
— Тръгнахме отново — рече Клечо.
— Знаех, че камбаната ще звънне — каза Смит. — Сещаш ли се защо?
— Казвай.
— Имах асо и поп. Двайсет и едно.
Капитан Вернер Хеер погледна часовника си.
— Трийсет минути.
— Какво е времето? — попита майор Вол.
— Бурята спря — заяви Хеер неохотно. Би предпочел да задържи тази информация за себе си.
— Тогава трябва да изплуваме.
— Ако вашият човек беше на острова, щеше да се свърже с вас.
— Война не се печели с предположения, капитане — каза Вол. — Предлагам ви най-недвусмислено да изплуваме.
Докато подводницата беше на док, между началниците на Хеер и на Вол бе избухнал голям скандал — и тези на Вол бяха удържали победа. Хеер беше още капитан на кораба, но му бе заявено съвсем ясно, че следващия път, когато реши да не обръща внимание на някое недвусмислено предложение на майор Вол, ще трябва да има наистина сериозни причини за това.
— Ще изплуваме точно в шест — отсече той.
Вол кимна отново и извърна поглед.
37.
Изтрещя счупено стъкло, после нещо избухна, сякаш гръмна запалителна бомба:
Тряас…
Люси изтърва микрофона. Нещо ставаше долу. Тя грабна пушката и хукна по стълбите.
Дневната беше обхваната от пламъци. Огънят идваше от един счупен буркан на пода. Хенри беше измайсторил някаква бомба с бензина от джипа. Пламъците се разстилаха по изтъркания килим и ближеха дамаската на старите мебели. Една пухена възглавница се запали и пламъците стигнаха тавана.
Люси я грабна и я захвърли през счупения прозорец, като си изгори ръката. После смъкна от себе си палтото, хвърли го на пода и затъпка с крака. След това го взе отново и го метна върху канапето.
Някъде отново се счупи стъкло.
Звукът дойде отгоре.
— Джо! — изпищя Люси.
Тя изтърва палтото, втурна се нагоре по стълбите и връхлетя в спалнята.
Фейбър седеше на леглото, а Джо беше в скута му. Детето се беше събудило и смучеше палец, ококорило широко очички както всяка сутрин. Фейбър го галеше по косата.
— Хвърли пушката на леглото, Люси.
Раменете й се отпуснаха и тя направи каквото й каза.
— Изкатерил си се по стената и си влязъл през прозореца — рече тя безизразно.
— Върви при мама! — Фейбър смъкна Джо от скута си.
Джо изтича при нея и тя го вдигна.
Хенри взе двете пушки и отиде до радиото. Държеше дясната си ръка под лявата мишница, а на якето му имаше голямо петно от кръв. Той седна.