Трябваше да го спре.
„Мили Боже, не мога повече…“
Тя се прехвърли през прозореца, пренебрегвайки писъците на сина си, и затича след него.
Когато стигна до края на платото, легна и погледна надолу. Хенри беше някъде на половината път между нея и морето. Той вдигна глава нагоре и я видя, замръзна за миг, после се заспуска още по-бързо, опасно бързо.
Първото, което й хрумна, беше да го последва надолу по скалите. Но какво щеше да прави после? Дори и да го стигнеше, не можеше да го спре.
Земята под нея се разтресе леко. Тя пролази назад, да не би склонът да се срути и да я събори в морето.
И тогава й дойде нещо наум.
Тя заблъска по каменистата почва с юмруци. Земята се разтресе по-силно и се появи пукнатина. Тя прехвърли едната си ръка през ръба, а другата мушна в пукнатината. Отчупи се парче варовик, голямо колкото пъпеш.
Тя погледна през ръба и го съгледа.
После се прицели внимателно и метна камъка.
Той започна да пада бавно, прекалено бавно. Хенри го видя и покри главата си с ръка. Стори й се, че няма да го уцели.
Камъкът просвистя на няколко сантиметра от главата му и го удари по лявото рамо. Той се държеше за скалата с лявата си ръка. Сега като че ли загуби равновесие, олюля се за миг и едва се задържа на крака. Дясната му ръка — ранената, задраска да се улови за нещо. После тялото му се наклони напред, отделяйки се от скалата, ръцете му се завъртяха безпомощно във въздуха, краката му се плъзнаха от тясната издатина, на която бяха стъпили, и за частица от секундата той застина във въздуха, след което се стовари като камък на скалите отдолу.
Не издаде нито звук.
Беше паднал на една плоска скала, която се издаваше над водата. От удара на тялото върху камъка просто й прилоша. Той лежеше по гръб, с разперени ръце, а главата му бе извита под невероятен ъгъл.
Нещо се изсипа от него и Люси извърна очи.
И тогава изведнъж всичко наоколо закипя.
От небето с рев се спуснаха три самолета с кръговете на КВС на крилата и започнаха да обстрелват от ниско подводницата.
Изневиделица се появиха четирима моряци и затичаха в равномерен тръс нагоре по хълма към къщата. Единият дори подвикваше:
— Леви-десни, леви-десни, леви-десни.
Друг самолет кацна на вълните, от него спуснаха лодка и мъж със спасителна жилетка започна да гребе към скалите.
Иззад носа се появи малък кораб и заплава с пълна сила към подводницата. Тя се потопи.
Лодката се блъсна в скалите на брега, мъжът скочи от нея и се надвеси над тялото на Фейбър.
Появи се и друг кораб, който тя позна, че е на бреговата охрана.
— Добре ли си, душице? — Един от моряците се приближи към нея. — Там, в къщата, едно момиченце плаче за мама…
— Той е момче — каза Люси. — Трябва да го подстрижа.
Блогс насочи лодката към тялото в подножието на скалите. Тя се удари в камъните, той се изкатери и стъпи на равно място.
Черепът на Иглата се бе пръснал като яйце при удара в скалата. Поглеждайки по-отблизо, Блогс видя, че немецът доста е пострадал още преди падането — дясната му ръка беше обезобразена, а и с глезена му нещо не беше наред.
Блогс претърси тялото. Камата беше там, където си мислеше, че ще е — в калъф, закопчан около лявата му ръка. Във вътрешния джоб на явно скъпата, изцапана с кръв шуба Блогс намери портфейл, документи, пари и малка кутийка с двайсет и четири негатива. Той вдигна един към изгряващото слънце — да, бяха негативите на снимките в плика, който Фейбър бе изпратил в португалското посолство.
Моряците му хвърлиха отгоре въже. Блогс набута вещите на Фейбър по джобовете си, после овърза тялото с въжето. Изтеглиха го нагоре, после пуснаха отново въжето — за Блогс.
Когато се озова на платото, младши лейтенантът се представи и двамата тръгнаха към къщата на върха на хълма.
— Не сме пипали нищо, да не унищожим следите — каза старшият моряк.
— Не се тревожете толкова — успокои го Блогс. — Следствие няма да има.
Трябваше да влязат през счупения прозорец. Жената седеше на масата, с момченцето в скута. Блогс й се усмихна. Въобще не знаеше какво да каже.
Той хвърли бърз поглед наоколо. Приличаше на истинско бойно поле. Видя закованите прозорци, препречените врати, полузагасналия огън, кучето с прерязаното гърло, пушките, счупените перила, брадвата, забита в перваза, и двата отрязани пръста до нея.
„Що за жена е тази“, помисли си той.