— Предпочитам да си лежиш в леглото, за да не можеш да вършиш повече бели.
— Бели? Какви бели?
— Остави да те проследят на Лестър Скуеър, после позволи и аз да те проследя дотук, а в момента къщата ти е под наблюдение. Мога ли изобщо да ти се доверя за нещо?
— Господи, съжалявам!
— Защо те пратиха?
— Заповедта трябваше да се предаде лично. Идва от най-горе.
— Аха… Каква заповед?
— Аз… трябва да съм сигурен, че сте вие.
— Как ще се убедиш в това?
— Трябва да видя лицето ви.
Фейбър се поколеба за миг, после насочи фенерчето към себе си за миг.
— Доволен ли си?
— Иглата.
— А ти кой си?
— Майор Фридрих Калдор, сър.
— Аз трябва да ви наричам „сър“.
— О, не, сър. Във ваше отсъствие на два пъти ви повишиха. Сега сте полковник.
— Нямат ли си друга работа в Хамбург?
— Не сте ли доволен?
— Ще съм доволен, ако мога да се върна и да пратя майор фон Браун да мие клозети.
— Може ли да стана, сър?
— Разбира се, че не. Ами ако майор Калдор си лежи в затвора Уондзуърт, а ти си вражески агент и само чакаш удобен случай да свирнеш на приятелчетата си отсреща… Хайде, каква е тая заповед от най-горе?
— Смята се, че тази година Англия ще нападне Франция, сър.
— Страхотна проницателност, страхотна. Давай нататък.
— Смята се, че генерал Патън струпва Първа американска армия в Англия, в района, наречен Ийст Англиа. Ако тази армия планира десант, то явно ще атакуват при Па дьо Кале.
— Звучи логично. Но не съм видял и следа от тая армия на Патън.
— Сред най-висшите кръгове в Берлин цари известно съмнение! Астрологът на фюрера…
— Какво?
— Да, сър, при него има астролог, който го съветва да чака удара в Нормандия…
— Господи Боже! Дотам ли са стигнали при вас!
— Фюрерът получава и много твърде земни съвети, сър. Аз лично смятам, че той използва оня астролог за параван, когато мисли, че генералите грешат, но не може да обори доводите им.
Фейбър въздъхна. Беше се опасявал от подобни новини.
— Продължавай.
— Вашата задача е да направите оценка на мощта на Първа американска армия — брой военнослужещи, артилерия, подкрепления по въздуха…
— Знам как се оценява една армия.
— Разбира се. — Младежът замълча. — Възложено ми с да наблегна на важността на мисията, сър.
— И ти го стори. Кажи сега, толкова зле ли вървят нещата в Берлин?
— Не, сър — отвърна след минута колебание агентът. — Бойният дух е висок, производството на боеприпаси се увеличава ежедневно, хората плюят по английските бомбардировачи…
— Достатъчно, младежо, пропаганда мога да си слушам и по радиото.
Пратеникът замълча.
— Имаш ли да ми предадеш нещо друго? — запита Фейбър. — Официално, имам предвид.
— Да. Ако се заемете със задачата, ще разполагате със специален канал за бягство.
— Значи наистина мислят, че е важно — заключи Фейбър.
— Наша подводница ще ви чака в Северно море, на десет мили от някакъв град, наречен Абърдийн. Просто ги повиквате на обичайната си честота и те ще изплуват. Каналът започва да действа от момента, когато вие или аз съобщим в Хамбург, че заповедта е изпълнена. Подводницата ще бъде там всеки петък и понеделник в шест следобед и ще чака до шест сутринта.
— Абърдийн е голям град. Имаш ли точните координати по картата?
— Да. — Агентът изрецитира цифрите и Фейбър моментално ги запомни.
— Това ли е всичко, майоре?
— Да, сър.
— Какво смяташ да правиш с господата от МИ-5 отсреща?
— Ще трябва да ги пратя за зелен хайвер — сви рамене младият немец.
„Нищо не става от него“, помисли си Фейбър.
— Какви заповеди имаш оттук нататък? Имаш ли канал?
— Не, трябва да отида в някакъв град на име Уеймът, да открадна лодка и да се върна във Франция. — Явно за този човек нищо не бе подготвено. „Значи Канарис е знаел какво ще стане — помисли си Фейбър. — Много добре.“
— Ами ако англичаните те хванат и почнат да те измъчват? — попита той.
— Имам отрова.
— И ще я глътнеш ли?
— Естествено.
— Може и да го направиш — изгледа го Фейбър, постави лявата си ръка на гърдите му и пренесе тежестта върху нея, сякаш се канеше да стане от леглото. Напипа къде точно свършват ребрата и почва мекият корем, и заби камата под тях.