— Повечето хора загубиха по някой близък в тая война.
— Ако си сам, отбий се някой път у нас в неделя — ще обядваме заедно.
— Благодаря ти, но сега работя и в неделя.
— Добре, когато ти се прииска тогава — кимна Харис.
Един от кварталните подаде глава през вратата и се обърна към Харис:
— Може ли да почнем да събираме доказателствения материал, шефе?
Харис погледна към Блогс.
— Аз приключих — каза Блогс.
— Добре, синко, действай — отсече Харис.
— Да предположим, че е осъществил контакта си, след като го изпуснах, и че са решили резидентът да дойде тук. Той може да е подушил клопката, което обяснява защо е влязъл през прозореца и е отворил с шперц ключалката.
— Излиза, че е адски подозрително копеле — отбеляза Харис.
— Може би затова не успяхме да го заловим досега. Както и да е, той влиза в стаята на Русолявия и го събужда. Вече знае, че това не е клопка.
— Точно така.
— Тогава защо ще убива Русолявия?
— Може да са се скарали.
— Нямаше никакви следи от борба.
Харис се намръщи над празната чаша.
— Може да е усетил, че следим Русолявия, и се е уплашил да не пипнем момчето и да не го накараме да пропее.
— Излиза, че е адски безмилостно копеле.
— Може би затова не успяхме да го заловим досега.
— Влизай. Сядай. Току-що ми се обадиха от МИ-6. Канарис е уволнен.
Блогс влезе, седна и попита:
— Това добро ли е или лошо?
— Много лошо — заяви Годлиман. — И става във възможно най-неподходящия момент.
— Ще ми се обясни ли защо?
Годлиман го погледна изпитателно и каза:
— Струва ми се, че ти трябва да знаеш. В момента имаме четирийсет двойни агенти, които подават на Хамбург фалшива информация за съюзническите планове за десант във Франция.
— Не знаех, че играта е толкова голяма — подсвирна Блогс. — Тия агенти сигурно съобщават, че ще нападнем Шербург, докато всъщност ударът ще бъде при Кале или точно обратното.
— Нещо подобно. Очевидно не е необходимо да знам всички подробности. Във всеки случай не са ми ги съобщили. Но сега целият план е изложен на опасност. Познавахме Канарис, бяхме уверени, че сме го измамили, усещахме, че можем да продължаваме да го мамим. Новата „метла“ може да не вярва толкова на агентите, вербувани от предшественика й. И още нещо — неколцина от оная страна избягаха при нас, все хора, които биха могли да издадат агентите на Абвера тук, ако вече не са били издадени от други. Още един повод немците да почнат да подозират двойните ни агенти.
После има вероятност от изтичане на информация. Буквално хиляди знаят вече за системата ни на двойно засичане. Имаме двойни агенти в Исландия, Канада и Цейлон. Проведохме подобна операция и в Близкия Изток.
А миналата година направихме голяма грешка, че върнахме обратно един немец на име Ерих Карл. По-късно установихме, че бил агент на Абвера — истински при това — и че докато е бил затворен на остров Ман, може да е разбрал за двама двойни — Мът и Джеф, и вероятно за още един — Тейт.
Така че ледът под краката ни е доста тънък. Ако един свестен немски агент в Англия узнае за операция „Кураж“ — това е кодовото название на плана за заблуда на противника, — цялата ни стратегия ще бъде поставена на карта. Да не си играем на думи — може да загубим цялата шибана война.
Блогс едва се сдържа да не се усмихне — спомняше си времето, когато професор Годлиман не знаеше какво означават подобни думички.
— Комитетът на двайсетте даде ясно да се разбере, че очакват от мен да се постарая в Англия да не останат свестни немски агенти — завърши професорът.
— До миналата седмица бяхме почти сигурни, че останали няма — рече Блогс.
— Сега знаем, че има поне един.
— И го оставихме да ни се изплъзне измежду пръстите.
— Значи трябва пак да го открием.
— Не ми се вярва да успеем — заяви Блогс мрачно. — Не знаем в коя част на страната действа, нямаме представа как изглежда. Прекалено опитен е да се остави да го засечем, докато предава, иначе щяхме отдавна да го пипнем. Дори не знаем какъв псевдоним има. Та откъде да почнем?
— От неразкритите престъпления — каза Годлиман. — Слушай, един шпионин просто няма как да не наруши закона. Той фалшифицира документи, краде бензин или боеприпаси, промъква се покрай граничните пунктове, навлиза в забранени райони, прави снимки и когато някой го усети, той го убива. Полицията трябва да е регистрирала разни такива нарушения, щом нашият човек действа от известно време. Ако прегледаме досиетата с неразкритите престъпления от началото на войната, ще открием някакви следи.