— Не си ли наясно, че повечето престъпления остават неразкрити?! — възкликна изумено Блогс. — Папките ще напълнят догоре „Албърт Хол“.
— Тогава ще се ограничим с Лондон — сви рамене Годлиман — и ще започнем с убийствата.
Намериха онова, което търсеха, още през първия ден. Годлиман пръв се натъкна на него и отначало просто не осъзна важността му.
Беше досието по убийството на някоя си мисис Уна Гардън в Хайгейт през 1940 година. Гърлото й бе прерязано, а тялото — подложено на сексуално насилие, макар че изнасилване не бе имало. Бяха я открили в стаята на неин наемател със значително количество алкохол в кръвта. Картината бе сравнително ясна — имала е някаква закачка с квартиранта си, той е поискал нещичко повече от онова, което тя е била готова да му даде, скарали са се, той я е убил и убийството е охладило либидото му. Полицията тъй и не бе успяла да открие квартиранта.
Годлиман бе готов да затвори папката — шпионите не си падаха по перверзиите. Но той беше педант в работата с документи, затова препрочете подробно всяка дума, в резултат на което откри, че нещастната мисис Гардън е получила няколко удара с кама в гърба освен смъртоносната рана в гърлото.
Годлиман и Блогс седяха един срещу друг на дървената маса в стаята с архивите на Олд Скотланд Ярд. Годлиман хвърли папката към Блогс и заяви:
— Това е то, струва ми се.
Блогс я прегледа набързо и рече:
— Камата.
Те се разписаха за досието и тръгнаха пеш към военното министерство — беше съвсем наблизо. Когато се върнаха в кабинета на Годлиман, на бюрото му имаше разшифрована радиограма. Той я прочете набързо и удари по масата от възбуда:
— Той е!
— „Заповедта получена. Поздрави на Вили“ — изрече на глас Блогс.
— Помниш ли го? — попита Годлиман. — Die Nadel? Иглата?
— Да — заяви Блогс колебливо. — Иглата. Но това май не ми говори много.
— Мисли, човече, мисли! Камата е като игла. Това е същият човек: убийството на мисис Гардън, всички ония радиограми през 1940-а, които не можахме да засечем, явката с Русолявия…
— Възможно е — поклати замислено глава Блогс.
— Мога да го докажа — заяви Годлиман. — Помниш ли оная радиограма за Финландия — показа ми я още първия ден? Оная, прекъснатата?
— Да. — Блогс отвори папката да я потърси.
— Ако не ме лъже паметта, денят, в който е предавана, съвпада с деня на убийството… и се хващам на бас, че времето на убийството съвпада с това на прекъсването.
Блогс се втренчи в папката.
— Прав си, и за двете неща.
— Видя ли?
— Той си е в Лондон поне от пет години, а ние чак сега попадаме на следа от него — отбеляза замислено Блогс. — Няма лесно да го пипнем.
Годлиман изведнъж заприлича на някой стар вълк.
— Може да е умен, но не колкото мен — заяви той сухо. — Ще го натикам аз в миша дупка, тоя шибан скапаняк.
— Боже Господи, вие сте се променили, професоре! — изсмя се високо Блогс.
— А ти знаеш ли, че за първи път от година насам се смееш, момчето ми? — рече Годлиман.
9.
Лодката с провизиите заобиколи носа и се плъзна в залива на Острова на бурите. Небето беше кристалносиньо. В лодката имаше две жени: съпругата на лодкаря — него го бяха взели в армията и сега тя въртеше бизнеса, и майката на Люси.
Мама скочи от лодката. Беше облечена в грубоват костюм с почти мъжко сако и пола над коленете. Люси я прегърна здраво.
— Мамо! Каква изненада!
— Но аз ти писах.
Писмото се оказа в купа с другата поща в лодката. Мама беше забравила, че писмата на Острова на бурите пристигат веднъж на две седмици.
— Това ли е моят внук? Колко е пораснал само!
Малкият Джо, вече почти на три години, се засрами и се скри зад полата на майка си. Беше тъмнокос, хубав и висок за възрастта си.
— Май прилича на баща си — рече мама.
— Да — отвърна Люси. — Сигурно си замръзнала. Да вървим у дома. Откъде я изрови тая пола?
Те взеха покупките и се заизкачваха по рампата към платото. Мама не млъкна догоре:
— Такава е модата, миличка. Така се пести плат. Пък и на големия остров не е чак толкова студено. Какъв вятър! Дано не сбърках, дето си оставих куфара долу — нали няма кой да го открадне! Джейн се сгоди за един американски войник — бял е, слава Богу! Той е от някакво място, наречено Милуоки, и не дъвче дъвка. Чудесно, нали? Остава ми да оженя само още четири дъщери. Баща ти е капитан от Националната гвардия, казах ли ти? Почти по цяла нощ патрулира из мерата, чака немски парашутисти. Складът на чичо Стивън бе разрушен от бомба, не знам какво ще прави сега, дали ще му платят застраховката, като е война, или…