— Струва ми се, че Иглата има големи връзки — тъкмо казваше Годлиман.
— Защо?
— Само така би могъл да проявява безнаказано такова неподчинение. Спомни си онова „Поздрави на Вили“. Сигурно става дума за Канарис.
— Мислиш, че е близък с Канарис?
— Близък е с човек дори по-могъщ от Канарис.
— Имам чувството, че това ще ни доведе до някъде.
— Хората с големи връзки обикновено завързват важните си познанства в училище, в университета или колежа. Я поразрови тая следа.
Бяха пред някакъв магазин. Вместо витрината зееше огромна дупка. Груба, ръчно написана табела, закована за рамката на прозореца, провъзгласяваше: „Още по-отворено от преди“.
— Видях друга пред един изтърбушен полицейски участък — изсмя се Блогс. — Гласеше: „Бъдете добрички, още сме тук“.
— Писането на табели се превърна в нещо като изкуство.
Те продължиха нататък.
— И така, каква полза, ако Иглата е ходил на училище заедно с някой ас от Вермахта? — попита Блогс.
— В училище винаги се правят снимки. Потърси при Мидълтън, в мазето на оная къща в Кензингтън, където преди войната се помещаваше МИ-6. Той има колекция от хиляди снимки на немски офицери — в училище, на гуляй в офицерския стол, по време на парада при завършване на школата или когато се ръкуват с Хитлер, снимки по вестниците, изобщо какво ли не.
— Разбирам — кимна Блогс. — Ако се окажеш прав и Иглата е преминал през немския еквивалент на „Итън“ и „Сандхърст“, вероятно ще имаме и негова снимка.
— Почти сигурно е. Известно е, че шпионите не обичат фотоапаратите, но никой на става шпионин в училище. В папките на Мидълтън ще открием ученика, който ще стане после Иглата.
Заобиколиха огромен кратер пред някаква бръснарница. Тя самата беше непокътната, но обичайният прът на червени и бели ивици отпред лежеше на парчета на тротоара. Табелата на прозореца гласеше: „Нас бомбата едва ни бръсна, заповядайте да ви обръснем“.
— Как ще го познаем? Никой не го е виждал! — възкликна Блогс.
— Напротив, виждали са го. В пансиона на мисис Гардън в Хайгейт го познават твърде добре.
Викторианската къща беше кацнала на един хълм над Лондон. Беше от червени тухли, „сякаш почервеняла от гняв заради щетите, които Хитлер нанася на града й“, помисли си Блогс. Беше нависоко — чудесно място за изпращане на радиограми. Иглата сигурно бе живял на най-горния етаж. Какви ли тайни бе предавал оттук до Хамбург в мрачните дни на 1940-а? Координатите на фабрики за самолетни части и заводи за стомана, подробности за бреговата отбрана, политически клюки, складове за противогази, противовъздушни скривалища и укрепления с пясъчни торби, информация за духа на англичаните, за резултатите от бомбардировките. „Браво, момчета, видяхте й сметката на тая Кристин Блогс най-накрая…“ Стига глупости!
Вратата отвори възрастен човек с черно сако и раирани панталони.
— Добро утро. Аз съм инспектор Блогс от Скотланд Ярд. Може ли да поговоря с хазаина?
Блогс видя как в очите на хазаина се надига страх; после зад него се появи млада жена и рече:
— Влезте, моля.
Покритото с плочки антре миришеше на препарат за лъскане. Блогс окачи шапката и палтото си на закачалката. Старецът изчезна някъде, а жената отведе Блогс в хола. Мебелите бяха скъпи и стари. На масичката на колелца имаше бутилки уиски, джин и шери, всичките запечатани. Жената седна на фотьойла с дамаска на цветя и кръстоса крака.
— Защо се страхува от полицията старецът?
— Свекърът ми е немски евреин. Дойде тука през 1935-а, защото бягаше от Хитлер, а вие го пратихте в концлагер. Жена му се самоуби, понеже я очакваше същото. Пуснаха го съвсем наскоро от остров Ман. Получи писмо от краля, с което му се извиняват за неприятностите, които са му причинили.
— При нас няма концлагери.
— Ние сме ги изобретили. В Южна Африка. Не знаехте ли? Много говорим за историята, но забравяме отделни подробности. Страшно ни бива да си затваряме очите пред неприятните факти.
— Може да е за добро.
— Кое?
— През 1939-а си затворихме очите пред неприятния факт, че сами не можем да спечелим войната с Германия — и вижте какво стана.
— И свекър ми твърди същото. Той не е циничен като мен. С какво можем да помогнем на Скотланд Ярд?
Блогс бе изпитал удоволствие от спора и сега с неохота заговори за работа.
— Става дума за едно убийство, извършено тук преди четири години.