— Той беше хубав мъж — рече Паркин, — едър и добре възпитан. Всички го мислехме за мухльо, защото дрехите му бяха кофти, движеше се с колело и нямаше пари. Но това може да е било нарочно, нещо като прикритие, а? — Веждите му се вдигнаха въпросително.
— Може — рече Блогс.
Следобед Паркин откри цели три снимки на Фейбър. Една от тях беше само отпреди единайсет години.
И мистър Мидълтън притежаваше негатива.
Хайнрих Рудолф Ханс фон Мюлер-Гюдер (известен още под името Фейбър), роден на 26 май 1900 година в Олн, Западна Прусия. Родът на баща му притежавал големи имения и земи в областта от поколения наред. Баща му бил втори син, както и самият Хайнрих. Всички втори синове ставали офицери в армията. Майка му, дъщеря на висш служител на Втория райх, била родена и отгледана да бъде жена на аристократ — каквато и става.
На тринайсет години Хайнрих постъпва в Кадетското училище в Баден, след две години го преместват в по-престижното „Грос-Лихтерфелде“ до Берлин. И двете места се отличават със строгата си дисциплина — там характерите на възпитаниците се оформят с пръчки, студени душове и лоша храна. Все пак Хайнрих научава английски и френски, минава подробен курс по история и изкарва матурата с най-високия успех, постиган от някого от началото на века. В училищната му кариера има регистрирани само още три събития: през една жестока зима се разбунтувал срещу управата дотолкова, че се измъкнал от училището през нощта и извървял сто и петдесет мили до къщата на леля си; по време на една схватка счупил ръката на треньора по борба, а по-късно бил наказан с бой с пръчки за неподчинение.
Младият Хайнрих служил за кратко като младши лейтенант в неутралната зона Фридриксвелт близо до Везел през 1920 година, после преминал спецкурс за обучение на офицери във Военното училище в Метц през 1921-ва и бил произведен старши лейтенант през 1922-ра.
(— Как го каза преди време? — запита Годлиман. — Немският еквивалент на Итън и Сандхърст.)
През следващите няколко години Фейбър служил за кратки периоди на поне пет-шест места — това била обичайната практика за човек, когото готвят за Генералния щаб. Продължавал със спортните постижения, отличавайки се особено в бягането на дълги разстояния. Близки приятели нямал, не се оженил и отказал да встъпи в националсоциалистическата партия. Повишението в чин лейтенант малко се позабавило заради някаква неясна история, свързана с бременността на дъщерята на някакъв важен полковник от Министерството на отбраната, но в крайна сметка дошло през 1928 година. Навикът му да говори с висшестоящите офицери като с равни се приемал като нещо разбираемо и допустимо за многообещаващ млад офицер и пруски аристократ.
В края на 20-те години адмирал Вилхелм Канарис се запознал и сприятелил с чичото на Хайнрих, Ото, най-големия брат на баща му, и прекарал няколко отпуски в семейното имение в Олн. През 1931-ва техен гостенин бил и Адолф Хитлер, който още не бил станал канцлер на Германия.
През 1933 година Хайнрих бил произведен в капитан и заминал за Берлин, за изпълнение на неуточнени задачи. Това е датата на последната снимка.
Според наличната информация някъде оттогава той сякаш изчезва в небитието.
— Останалото можем да си представим сами — заяви Пърсивал Годлиман. — Абверът го обучава в техниките на радиопредаване, шифроване, изготвяне на карти, нахълтване чрез взлом, изнудване, саботаж и безшумно умъртвяване на противника. Идва в Лондон през 1937 година, има много време да си създаде добра легенда, нова самоличност, даже две. Играта на криеница изостря инстинктите му на самотник. Когато войната избухва, решава, че му е разрешено да убива. — Той погледна снимката на бюрото. — Хубав мъж.
Фотографиран беше отборът по дълго бягане на 5000 метра на 10-ти хановерски ловен батальон. Фейбър беше в средата и държеше купата. Имаше високо чело, късо подстригана коса, издължена брадичка и малка уста, украсена с тънки мустачки.
Годлиман подаде снимката на Били Паркин.
— Променил ли се е много?
— Изглеждаше доста по-стар, но може да е било и от държането му. — Той се взря замислено в снимката. — Косата му беше по-дълга, нямаше и мустаци. — Той подаде снимката обратно през бюрото. — Но е той, сигурен съм.
— Има още две забележки в папката, и двете доста спорни — продължи Годлиман. — Първо казват, че вероятно е преминал на работа в разузнаването през 1933-та — това е обичайната хипотеза, когато кариерата на един офицер изведнъж се прекъсне без видима причина. Второто е слух, непотвърден от достоверен източник, че е изкарал няколко години като доверен съветник на Сталин под името Василий Занков.