Уотсън се доближи до него отляво, с насочена пушка, и отвори платнения сак. Фейбър измъкна камата от ръкава си, плъзна се под пушката и заби камата в гърлото на младежа, а с другата си ръка изтръгна оръжието от стисналите го пръсти.
Другите двама се втурнаха към него, а ефрейторът се хвърли надолу, сред пукот от клони.
Фейбър измъкна камата от гърлото на Уотсън, докато младежът се свличаше на земята. Капитанът се мъчеше да разкопчее кобура си. Фейбър скочи в лодката, тя се заклати и капитанът се олюля. Фейбър замахна с ножа, но старият беше прекалено далеч за точен удар. Острието улучи ревера, отскочи нагоре и разряза брадичката му. Ръката пусна кобура и притисна зейналата рана.
Фейбър се завъртя светкавично към брега. Единият войник скочи. Фейбър направи крачка напред и изпъна дясната си ръка. Летящият към него войник просто се наниза на осеминчовата кама.
От удара Фейбър загуби равновесие и изпусна камата. Войникът падна върху ножа. Фейбър се отпусна на колене; нямаше време да го измъква, капитанът разкопчаваше кобура. Фейбър скочи отгоре му. Онзи измъкна пистолета. Палците на Фейбър се забиха в очите на офицера, той изкрещя от болка и се опита да отблъсне ръцете на нападателя.
Нещо изтрополя: четвъртият от патрула скочи в лодката. Фейбър остави капитана — сега нямаше да види къде да стреля, дори и да вдигнеше предпазителя. Стиснал полицейската палка, мъжът замахна с все сила. Фейбър се отмести надясно, та ударът попадна не върху главата, а върху лявото му рамо. Ръката му моментално изтръпна. Той извъртя дясната си длан и нанесе своя саблен удар — силен и точен — по врата на нападателя. Беше невероятно, но мъжът не падна, задържа се на крака и замахна втори път с палката. Фейбър се плъзна напред. Лявата ръка започваше да го боли жестоко. Той сграбчи главата на войника с две ръце, чу се рязко пукване и вратът се счупи. В същия миг палката се стовари отново, този път върху главата на Фейбър. Той се заклати като пиян.
Капитанът се блъсна в него, олюлявайки се още. Фейбър го блъсна назад. Шапката му отлетя настрани, старецът се катурна през борда и падна в канала със страшен плясък.
Ефрейторът скочи от дъба на земята. Фейбър измъкна камата, забита в тялото на войника, и се озова на брега. Уотсън беше още жив, но нямаше да е за дълго — от раната на врата му шуртеше кръв.
Фейбър и ефрейторът бяха един срещу друг. В ръката си англичанинът държеше пушка.
Беше ужасно уплашен и това бе разбираемо. В секундите, докато слизаше от дъба, този човек бе убил трима от другарите му, а четвъртият бе хвърлил в канала.
Фейбър погледна пушката. Беше стара — почти като от музей. Ако ефрейторът разчиташе на нея, щеше вече да е натиснал спусъка.
Ефрейторът направи крачка напред и Фейбър забеляза, че някак щади десния си крак. Сигурно го бе навехнал при слизането. Фейбър отскочи настрани, принуждавайки ефрейтора да прехвърли тежестта си на болния крак, за да го държи на мушка, и изрита някакъв камък. Вниманието на ефрейтора се насочи към камъка и Фейбър се хвърли напред.
Ефрейторът натисна спусъка; изстрел не последва. Старата пушка засече. Дори и да бе стрелял, нямаше да улучи; погледът му бе проследил камъка, болният му крак го бе подвел, а Фейбър бе скочил.
Той заби камата в гърлото му.
Оставаше само капитанът.
Фейбър се огледа и го видя да се измъква от водата и да се изкатерва по отсрещния бряг. Той намери някакъв камък, метна го и успя да уцели капитана по главата, но старецът стигна, олюлявайки се, до твърда почва и хукна да бяга.
Фейбър изтича до брега, хвърли се във водата, преплува няколко метра и се озова на отсрещния бряг. Капитанът имаше стотина метра преднина и продължаваше да тича, но беше стар. Разстоянието между тях се топеше бързо, докато накрая Фейбър чу прекъсващото му, хъркащо дишане. Капитанът забави крачка, после се строполи в един храст. Фейбър застана над него и го обърна.
— Ти си… дявол — изхърка старият човек.
— Ти видя лицето ми — каза Фейбър и го уби.
12.
Тримоторният транспортен Ю-52 с пречупени кръстове по крилата спря с трополене по мократа от дъжда писта при Растенбург в горите на Източна Прусия. От самолета слезе дребен мъж с едри черти — голям нос, голяма уста, големи уши, и се отправи към очакващия го мерцедес. Колата се носеше през мрачната, потънала във влага гора. Фелдмаршал Ервин Ромел свали шапката си и нервно потърка с ръка оплешивяващата си глава. Знаеше, че след няколко седмици друг човек ще пътува по същото това шосе с бомба в куфарчето си — бомба предназначена за самия фюрер. А междувременно боевете трябваше да продължат, за да може новият вожд на Германия — може би щеше да е той самият — да преговаря със съюзниците от сравнително силна позиция.