— Е? — попита Харис.
— Даа. Беше тук вчера по това време. Даже влезе да пием чай. Симпатяга. Какво е направил, да не си е запалил лампата по време на затъмнението?
— Това решава въпроса — отпусна се тежко на земята Блогс.
— Значи връзва лодката малко по-долу и щом притъмнява, влиза в забранената зона — разсъждаваше на глас Харис. Говореше тихо, да не го чуе пазачът. — И когато се връща, патрулът е спипал лодката му. Разправя се с тях, спуска се по течението, надолу до жп линията, потапя лодката и… се мята на някой влак, а?
— Жп линията, дето пресича канала няколко мили по-надолу, къде води?
— В Лондон.
— По дяволите! — избухна Блогс.
Блогс се върна във военното министерство в Уайтхол в полунощ. Годлиман и Били Паркин го чакаха.
— Той е, няма грешка — рече Блогс и им разказа всичко.
Паркин беше възбуден. Годлиман изглеждаше само напрегнат. Когато Блогс свърши, той каза:
— Значи сега отново е в Лондон и ние пак си търсим, както по всичко изглежда, игла в купа сено. — Играеше си с кибритени клечки и правеше някакви формички на бюрото. — Знаете ли, всеки път, когато погледна снимката, имам чувството, че познавам тоя човек.
— Мислете тогава, за Бога! — възкликна Блогс. — Къде?
Годлиман поклати глава безпомощно.
— Трябва да е било само веднъж и на необичайно място. Прилича ми на лице, което съм забелязал в аудиторията на някоя лекция или сред тълпата на някой коктейл. Бегъл поглед, случайна среща — когато си спомня, сигурно няма да ни свърши никаква работа.
— Какво има в оная зона? — попита Паркин.
— Не знам, което означава, че вероятно е нещо твърде важно.
Последва мълчание. Паркин запали цигара с една кибритена клечка от фигурите на Годлиман. Блогс вдигна глава.
— Можем да отпечатаме снимката му в милион копия — и да дадем по една на всеки полицай, сътрудник на противовъздушната охрана, член на Националната гвардия, военнослужещ и носач на гарата, да ги разлепим на таблата за обяви и да ги публикуваме във вестниците…
— Прекалено е рисковано — поклати глава Годлиман. — Ами ако вече е говорил с Хамбург за онова, което е видял? Ако вдигнем голям шум около него, ще разберат, че сведенията му са ценни. Само ще потвърдим информацията му и ще ги накараме да му повярват.
— Трябва да направим нещо.
— Ще изпратим снимката му на полицията. Ще дадем описанието му в пресата и ще кажем, че е обикновен убиец. Можем да посочим подробности от убийствата в Хайгейт и Стокуел, без да споменаваме, че е замесена Службата за национална сигурност.
— Искате да кажете, че трябва да се бием с едната ръка, вързана отзад? — намеси се Паркин.
— Поне засега.
— Ще задвижа нещата в Скотланд Ярд — каза Блогс и вдигна телефона. — Няма да свършим кой знае каква работа тая нощ — погледна часовника си Блогс, — но не ми се прибира вкъщи. Няма да мога да заспя.
— В такъв случай ще потърся чайник и ще направя чай — надигна се Паркин и излезе от стаята.
Кибритените клечки на бюрото на Годлиман бяха очертали нещо като кон и каруца. Той взе една от краката на коня и запали лулата си с него.
— Имаш ли си приятелка, Фред? — попита той небрежно.
— Не.
— Откакто…
— Да.
— И траурът трябва да има край — запуфка с лулата си Годлиман.
Блогс не отговори.
— Виж, може би не трябва аз да ти чета морал — рече Годлиман. — Но знам как се чувстваш — сам съм го изпитал. Единствената разлика беше, че нямаше кого да обвинявам.
— Вие не сте се оженили повторно — каза Блогс, без да гледа Годлиман.
— Не, но не искам и ти да повториш грешката ми. Да живееш сам, когато си минал на попрището жизнено средата, е доста потискащо понякога.
— Казвал ли съм ви, че я наричаха Безстрашната Блогс?
— Да, казвал си ми.
— Добре тогава, в кой свят ще намеря момиче като нея, а? — Чак сега Блогс погледна Годлиман.
— Трябва ли непременно да бъде героиня?
— След Кристин…
— Англия е пълна с герои, Фред…
В този момент влезе полковник Тери.
— Не ставайте, господа. Ще ви съобщя нещо важно, слушайте внимателно. Човекът, убил петимата от патрула, е научил съдбоносно важна тайна. Предстои десант на съюзниците. Знаете това. Но не знаете кога и къде. Едва ли е нужно да казвам, че нашата цел е да държим немците в същото неведение. Най-вече що се отнася до мястото, където ще се извърши десантът. Доста се потрудихме, за да заблудим със сигурност противника. А сега е твърде вероятно той да узнае истината, ако човекът се добере до своите. Установено е, че шпионинът е разбрал за измамата ни. Ако не успеем да го спрем, преди да предаде сведенията си, целият десант, а с това и — човек спокойно може да го каже — цялата война са поставени на карта. Казах ви повече, отколкото възнамерявах, но е наложително да осъзнаете спешността на задачата си и реалните последствия от изтичането на тази информация. — Той не им каза, че десантът ще бъде извършен в Нормандия, а вариантът Ийст Англиа — Па дьо Кале е само за заблуда на противника, макар да се досещаше, че Годлиман сигурно ще стигне до това заключение, след като научи от Блогс за усилията му да проследи убиеца на местния патрул.