Явно щяха да претърсват влака.
Всички железничари, включително машинистът и огнярят, бяха изчезнали в обратна посока, несъмнено да си купят сандвичи и чай, докато онзи ненормален се опитва да претърсва претъпкан до пръсване влак. На Фейбър му хрумна нещо.
Той отвори вратата, скочи от другата страна на влака и под прикритието на вагоните затича по коловоза напред към локомотива, като се спъваше в траверсите и се хлъзгаше по чакъла.
Вестите бяха лоши, разбира се. От мига, в който разбра, че Били Паркин няма да слезе от този влак, Блогс осъзна, че Иглата пак се е изплъзнал през пръстите им. И докато униформените полицаи по двойки претърсваха вагон след вагон, Блогс се опита да нахвърли няколко възможни обяснения за изчезването на Паркин, кое от кое по-потискащи.
Той вдигна яката на шлифера си и закрачи по перона. Ставаше течение. Много, ужасно много искаше да хване Иглата, и не само заради десанта, макар че това, разбира се, беше достатъчно основателна причина, а и заради Пърси Годлиман и петимата от оня патрул, заради Кристин и себе си.
Погледна часовника си. Беше четири часът. Скоро щеше да съмне. Цяла нощ беше на крак и не бе ял от двайсет и четири часа. Досега адреналинът го бе крепил, но провалът на капана, заложен от тях — беше сигурен, че са се провалили, — изведнъж изцеди и последната му капчица енергия. Гладът и умората го връхлетяха. Трябваше да полага съзнателни усилия да не засънува с отворени очи топла храна и меко легло.
— Сър! — Един полицай му махаше, надвесен от вагона. — Сър!
Блогс тръгна към него, затича се.
— Какво има?
— Може да е вашият човек, Паркин.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „може да е“? — Блогс се качи във вагона.
— Най-добре сам вижте. — Полицаят отвори вратата между двата вагона и светна с фенерчето си.
Паркин беше. Блогс го позна по кондукторската униформа. Лежеше свит на пода. Блогс взе фенерчето от полицая, коленичи до Паркин и го обърна към себе си.
Видя лицето му и бързо извърна поглед.
— Мили Боже!
— Значи това е Паркин, така ли? — попита полицаят.
Блогс кимна и се надигна много бавно, без да поглежда повторно тялото.
— Ще разпитаме всички в тоя вагон и следващия — рече той. — Ще задържим за подробен разпит всеки, който е видял или чул нещо необичайно. Не че ще свърши някаква работа; убиецът сигурно е скочил от влака, преди да влезе в гарата.
Блогс се върна на перона. Полицаите бяха привършили с претърсването и се бяха събрали на групичка. Той отдели шестима, да му помагат при разпитването.
— Значи вашият човек е скочил — заяви полицейският инспектор.
— Почти сигурно. Проверихте ли във всички тоалетни и във фургона на пазачите?
— Да, и по покрива на влака, и под него, и в локомотива, и в тендера.
Един пътник слезе от влака и дойде при Блогс и инспектора. Беше дребен и кихаше силно.
— Извинете — рече той.
— Да, сър — обърна се към него полицаят.
— Чудех се дали не търсите някого?
— Защо питате?
— Да не би да е един висок мъж?
— Защо питате?
— Да, един висок мъж — прекъсна ги Блогс нетърпеливо. — Хайде, изплюй камъчето.
— Абе, исках само да ви кажа, че един висок мъж скочи от другата страна на влака.
— Кога?
— Няма и две минути след като влакът спря. Качи се първо значи, после слезе от другата страна. Скочи в коловоза. Само дето нямаше багаж и туй си е бая за чудене, та аз само си помислих…
— Мамка му! — възкликна инспекторът.
— Сигурно е подушил капана — рече Блогс. — Но как? Той не ме познава, а вашите хора не се виждаха въобще.
— Нещо му се е сторило подозрително.
— Пресякъл е линията до другия перон и е излязъл оттам. Как не са го видели?
— Толкова късно няма много хора наоколо — сви рамене инспекторът. — Ако случайно някой го забележи, може да каже, че просто няма търпение да чака на бариерата за билети.
— Не изпратихте ли хора на другите контроли?
— Май че не се сетих за това… е, можем да претърсим района, после ще проверим по разни места в града и, разбира се, ще поставим под наблюдение ферибота.
— Да, да, действайте, моля ви — рече Блогс.
Но той чувстваше, знаеше, че няма да открият Фейбър.
Влакът тръгна чак след повече от час. Левият крак на Фейбър се беше схванал, носът му беше пълен с прах. Той чу машинистът и огнярят да се качват в кабината и долови откъслечни реплики за намерения във влака труп. Издрънча метал, локомотивът се разтресе, пушекът излетя с въздишка през комина и влакът потегли. Фейбър се размърда облекчено, кихна приглушено и изпита голямо удоволствие. Чувстваше се по-добре.