Сега оставаше само превозът. Този стрелочник все с нещо трябваше да е дошъл. Фейбър излезе навън и от другата страна на къщичката намери колело, заключено за една релса. Отвори катинара с върха на камата, хвана кормилото и тръгна, бутайки го право назад. Скоро се отдалечи дотолкова, че от постройката вече не можеха да го видят. След това тръгна напряко, стигна пътеката, постлана със сгурия, метна се на колелото и натисна педалите.
16.
Пърсивал Годлиман си бе донесъл от къщи едно походно легло. Лягаше в кабинета, както си беше по риза и панталони, и се мъчеше безуспешно да заспи. Не беше страдал от безсъние почти четирийсет години, откакто си взе последните изпити в университета. Сега с най-голямо удоволствие би разменил днешните тревоги, които го държаха буден, за ония притеснения.
Тогава беше друг човек и той си го знаеше, не само по-млад, но и също не толкова… отнесен. Беше прям, агресивен, амбициозен и смяташе да се отдаде на политиката.
Не беше и много работлив тогава — имаше защо да се притеснява за изпитите.
Двете му твърде противоположни хобита в ония дни бяха участието в публични дебати и спортните танци. Бе говорил с апломб в „Оксфорд Юниън“, а в „Татлър“ се бе появила снимката му как валсира с появяващи се за пръв път в обществото девойки. Не беше женкар, искаше да прави любов с жената, която обича, не защото вярваше в някакви високопарни принципи, а просто защото чувстваше нещата така.
Освен това беше и девствен, докато не срещна Елинор, която не бе една от ония танцуващи по баловете девойки, а блестяща студентка, завършваща математика. Тя излъчваше нежност и топлина, а баща й умираше от някаква белодробна болест след четирийсет години работа във въглищните мини. Пърси я заведе да се запознае с родителите му. Баща му беше глава на съдебната и изпълнителната власт в графството и къщата им се стори като палат на Елинор, но тя беше естествена и чаровна и ни най-малко не се притесни от тях. А когато майката на Пърси се държа обидно снизходително в един момент, тя реагира с такова безмилостно остроумие, че той я заобича още повече.
Той бе получил научната титла „магистър“, а след Първата световна война беше станал преподавател в частно училище и се бе кандидатирал в три местни изборни кампании. И двамата бяха разочаровани като разбраха, че не могат да имат деца, но се обичаха безкрайно и бяха щастливи. Смъртта й беше най-ужасната трагедия, която можеше да го сполети. Тя просто сложи край на интереса му към реалния свят и Годлиман потъна в средновековието.
Общото нещастие ги бе сближило с Блогс. А войната го бе върнала обратно към живота, бе събудила отново онези качества, онази напористост, агресивност и плам, които го бяха превърнали едно време в прекрасен оратор и учител, в надеждата на Либералната партия. Годлиман искрено желаеше нещо да се случи с Блогс, което да го спаси от горчивото, самотно съществуване.
И докато мислеше за него, Блогс се обади от Ливърпул, за да му съобщи, че Иглата се е промъкнал през мрежата, която уж бяха изплели около него, а Паркин е убит.
Годлиман, който беше седнал на ръба на леглото, докато говореше, притвори очи.
— Трябваше да те накарам ти да минеш през влака.
— Благодаря! — възкликна отсреща Блогс.
— Просто защото не те е виждал.
— Може и да ме е виждал — каза Блогс. — Подозираме, че е усетил клопката, само мен можеше да види, като слезе от влака.
— Но къде може да те е видял… да, разбира се, на Лестър Скуеър.
— Не разбирам как би могъл… всъщност ние го подценяваме.
— Изпрати ли хора при ферибота? — попита нетърпеливо Годлиман.
— Да.
— Той няма да го използва, естествено, прекалено е рисковано. По-вероятно е да открадне някоя лодка. От друга страна, може все още да иска да стигне в Инвърнес.
— Обадих се на полицията там.
— Добре. Макар че не може да се твърди със сигурност къде отива. Трябва да сме нащрек.
— Да.
Годлиман се изправи, взе телефона и закрачи напред-назад.
— Освен това не разчитай, че именно той е скочил от другата страна на влака. Действай, като че ли е слязъл преди, в или след Ливърпул. — Мозъкът на Годлиман работеше отново на пълни обороти, като сортираше акуратно всички пермутации и възможности. — Дай да говоря с началника на местната полиция.
— Ето го.
След малка пауза се обади друг глас:
— На телефона полицейски началник Антъни.
— Съгласен ли сте с мен, че нашият човек е слязъл от оня влак някъде във вашия район?